- Сеньор Наваро, кога забихте първата си бомба?
- Първата бомба падна в задния двор на къщата ми. Играех с братята ми, които бяха много по-високи и се налагаше да стрелям отдалеч, за да не ми правят чадъри. Там вкарах най-хубавите си кошове и се забавлявах истински.
- Но в последния ви сезон нямаше много фойерверки...
- Изпратих най-мъчителната година. Почти нямаше период, в който да не изпитвам болки. Все пак съм на 32 години, това натежава и психически. Годината беше добра за “Барселона”, защото станахме шампиони за трети път поред, и то след финална серия срещу “Реал” (Мадрид). Но изиграхме един слаб мач в полуфинала на Евролигата (64:68 срещу “Олимпиакос” - б.р.) и помахахме за “сбогом”. А преди това газехме като машина и дори мислехме за титла. Но се разклатихме срещу “Олимпиакос”. Тази година трябва да сме по-стабилни психически.
- Контузията ви осигури място до треньора Хавиер Паскуал за мача с “Лукойл Академик”. Как изглеждаше двубоят оттам?
- Искаше ми се да играя, беше голяма битка, а ние не стояхме много добре. Българите прерязаха много от нападенията ни и ни наказаха на контраатаки. Все пак е мач от предсезонната подготовка, позволяват се такива грешки.
- Чувствахте ли, че отборът се нуждае от вас?
- Не, никога не се знае какво ще стане след влизането на един баскетболист, който и да е той. С мен на терена можеше и да загубим. Опитах се да вдигна отбора от пейката на няколко пъти. Имаше трудни моменти, “Лукойл Академик” неслучайно е шампион на България.
- Задава се евентуална битка с “Реал” (Мадрид). Има ли шанс да я пропуснете?
- Говорите за Суперкупата на Испания ли? Е, преди това имаме полуфинал срещу “Валенсия”, които ни биха два пъти в контроли, а “Реал” има своя двубой със “Сарагоса”. Трудно ще изляза срещу “Валенсия”, защото не съм тренирал дори веднъж с отбора на пълни обороти. Но ако стигнем до финала, и “Реал” е там... Обличам екипа и излизам на война.
- Това ли е кралската битка и в баскетбола?
- Зависи от момента. Малко по-различно е от футбола, защото той е властелин на фенските страсти в Испания. Последния сезон мачовете във финалния плейоф с “Реал” се превърнаха в най-важните, защото отпаднахме от Евролигата. А и срещу мадридчани изоставахме в 1:2 победи в серията и се чувствахме като мъртъвци. Но мъртвите се вдигнаха, спечелиха с 3:2 и станаха шампиони.
- Един сезон низахте тройки в НБА, но бързо се върнахте в Барселона. Съжалявате ли, че заминахте за Щатите?
- Не, никога. Не съжалявам, че отидох в “Мемфис” и не съжалявам, че се върнах в “Барселона”. Исках да видя откъде идват и как тренират всички тези грамадни момчета, които ни бият на олимпиадата. Доволен съм от сезона си, играх 82 мача и ме избраха в звездния отбор на новаците.
- Очаквахте ли нещо повече от НБА?
- Очаквах да спечеля повече мачове (смее се). Но нивото на отбора не беше толкова високо, сега “Мемфис” е доста по-класен тим. НБА не ми хареса толкова, колкото очаквах, но сега съм много по-щастлив в отбора на сърцето ми - “Барселона”.
- Бихте ли се върнали в Щатите при сериозна оферта?
- Не, не мисля. Искам да остана тук, да докарам още няколко трофея във витрината и да завърша кариерата си.
- Да победиш “грамадните момчета” на олимпиада изглежда като сън...
- От две олимпиади насам се опитвам да го сънувам (смее се). В Лондон се събраха най-добрите американци, бяха запалени, мобилизирани наистина до предела. Физически са безспорно най-добрите в света и явно тези фактори са достатъчни да ги направят непреодолими. Борихме се, държахме се в мача до последната четвърт, но когато се разсееш за две-три минути, няма връщане назад. Не трябваше да изпускаме тази възможност, беше най-добрата за олимпийско злато... Мислехме, че можем да сме равностойни, да ги изплашим и да ударим, ако се отпуснат, но се случи обратното. Когато не вкарваше един, вкарваше друг и в един момент не издържахме.
- Ще се пробвате ли още веднъж?
- Със сигурност! Олимпийското злато ми липсва. Засега най-ценните моменти за мен са спечелената Евролига през 2010-а и европейското през 2011-а, защото и на двете станах най-полезен играч. Щастлив съм в “Барселона”, защото тук винаги се борим за всички трофеи и да се събуждаш сутрин с тази мисъл е вдъхновяващо.
вестник "Труд"
0
