Освен това днес Робърт Алън, както е рожденото име на ветерана, гледа олимпиадата в Лондон и с тъга си спомня времето, когато и неговият спорт бе в програмата на летните игри. Малцина си спомнят или изобщо знаят, че самият Ар Ей има бронзов олимпийски медал като част от бейзболния национален тим на САЩ в Атланта '96.
Пред американския в. "Уолстрийт Джърнъл" Дики описва себе си като пристрастен към олимпийските игри. Казва, че на всеки 4 години се залепва за тв екрана и наблюдава колкото може повече спортове и дисциплини – от лека атлетика до гимнастика и от бадминтон до стрелба с лък. Сам той признава обаче, че в предишните години, когато бейзболът все още бе в олимпийската програма, не е следил с особено внимание борбата в диаманта.
"Знаете ли, и аз бях олимпиец някога. Но после бях много по-заинтригуван от другите състезания", споделя Ар Ей и това сякаш обобщава най-добре причините традиционната американска игра да бъде извадена от игрите след Пекин '08.
Вероятно отсъствието на бейзбола от Лондон '12 предизвиква най-много съжаление в съблекалнята на Метс сред всички клубове от MLB. Освен Дики на олимпийски игри е хвърлял риливърът Джон Рауч, който е част от американския състав, извоювал златните медали в Сидни '00. В памет на този триумф питчерът има татуирани олимпийските кръгове на своята лява ръка.
Генералният мениджър на клуба от Куинс Санди Олдърсън пък е сред селекционерите на шампионския тим от 2000 г. А коучът на първа база Том Гудуин е бил аутфилдер в отбора на САЩ, който печели златото на игрите в Сеул '88, когато бейзболът все още има статут на демонстративен спорт.
Сега и четиримата изразяват разочарование, че любимата игра на Америка бе отстранена от олимпиадата. Но трябва да се отбележи, че нито Дики, нито Гудуин имат представа как са се представили американските отбори на последните два олимпийски турнира по бейзбол – в Атина '04 и в Пекин '08. Всъщност тимът на САЩ изобщо не участва в Гърция, а в Китай спечели прощалните бронзови медали.
"Бейзболът дълго време бе един от онези слабо популярни спортове на олимпийските игри. Тъжно е и ми е много неприятно. Щеше ми се да е различно. Но истината е, че в повечето страни по света играта ни не предизвиква такъв интерес като тук, в Америка. Затова явно трябва да се примирим със ситуацията", анализира Дики.
Глобално бейзболно първенство все пак се провежда още. През 2006 г. MLB създаде Световната класика, чието трето издание предстои през март 2013 г. Но според Олдърсън нищо не може да се сравни с емоцията и международния отзвук на олимпийските игри. Според него бейзболът като олимпийски спорт има много по-големи шансове за държавно финансиране в страните извън Северна Америка.
"Някои държави, особено такива като Китай, които са от първостепенна важност за развитието на който и да е спорт през следващите 10-20 години, са истински мотивирани от олимпиадата. Това чувство на национална гордост от успехите в дадена дисциплина намира най-ярко отражение именно на игрите. А не на Световната бейзболна класика, да речем", анализира Олдърсън.
Наскоро бейзболът и софтболът се споразумяха да обедният усилията си в единна международна федерация, която да кандидатства за връщане в олимпийската програма на игрите през 2020 г. Поне дотогава олимпийският бейзбол ще бъде само един мил и хубав спомен, за всички които обичат играта.
Дики, Олдърсън, Рауч и Гудуин твърдят, че олимпийското участие е сред върховните моменти в техните кариери. Играчите разказват, че все още поддържат връзка със своите съотборници от олимпийските отбори на САЩ. През 2010-а Рауч дори бил част от група състезатели, които се събрали в Аризона, за да отбележат 10-годишнината от олимпийската титла в Сидни. "Момчетата все още говорят с ентусиазъм и гордост за онези години. Опитваме да се събираме възможно най-често", уверява питчерът.
Съдбата на олимпийското наследство на играчите обаче е разнопосочна. Рауч грижливо съхранява своя златен медал в сейф, докато шампионското отличие на Гудуин е в толкова окаяно състояние, че той не го показва дори вкъщи. "Когато бяха малки, синовете ми използваха медала като хокейна шайба. Връзката е извадена и изобщо не знам къде е. Честно казано, отначало дори не бях разбрал с какво си играят момчетата. Сега ми е малко мъчно", споделя Гудуин.
Дики пък бил сврял своето бронзово отличие някъде из къщи, но не бил сигурен къде точно. Ар Ей добавя, че искрено желае бъдещите поколения бейзболисти да имат шанса да завоюват свои собствени медали от олимпиада. А в момента той така или иначе е запленен от случващото се в Лондон. "Отсъствието на бейзбола не може да намали любовта ми към олимпийските игри", убеден е звездата на Ню Йорк Метс.
0
