България не е пращала футболисти на Олимпийски игри от Мексико'68. Тогава нашите са много близо до златните медали, което пък щеше да направи въпросната 1968 година още по-значима за българския футбол, след петото място на европейското първенство няколко месеца по-рано. Един мексикански съдия обаче реже брутално главите на българските играчи във финалния мач. Името му е Диего Де Лео, който спокойно може да заеме почетно място до "любимците" ни Жоел Киню и Джамал Ал Шариф. Да вървим обаче по ред. В края на 60-те години България разполага с много силен олимпийски тим, което впрочем е характерно за всички страни от Източния блок. Не е случаен фактът, че от началото на 50-те до края на 80-те години, когато соцлагерът тръгна да рухва, има един единствен западен олимпийски шампион по футбол - Франция в Лос Анджелис през 1984 г. Всички други златни медалисти в периода 1952 - 1988 са свързани по някакъв начин със СИВ. В Мексико България има достоен отбор за златото, начело на който е легендата на Локомотив (София) Георги Берков - Бялото перо.
Под ръководството на специалиста са млади таланти като вратарят на ЦСКА Стоян Йорданов (24) и останалите армейци Иван Зафиров - Копата (20), Кирил Станков (23), Аспарух Никодимов (23) и Петър Жеков (24). В състава е иконата на Локо София Атанас Михайлов (19) и опитният му колега от халфовата линия на столичните железничари Ивайло Георгиев (26). Бялото перо разчита и на други двама локомотивци - бранителите Атанас Геров (23) и Георги Христакиев - Хери Смъртта (24). От Спартак (София), който няколко месеца след Мексико'68 е обединен с Левски, има трима: десният бек Милко Гайдарски (22), Георги Цветков - Цупето (21) и Михаил Гьонин (27). Кирил Ивков (22) и крилото Цветан Веселинов - Меци (21), който бяга 100 метра за 11 секунди, пък са левскарите в тима. Попадаме в група с Чехословакия, Гватела и Тайланд. 7:0 срещу последния отбор е най-малкото в онази среща, а попаденията в Леон са дело на Гьонин, Жеков, Начко Михайлов (2), Зафиров, Никодимов и Ивков. След това губим малко преди почивката с 0:2 от Чехословакия, но Георгиев и Жеков правят 2:2. Накрая бием и Гватемала (2:1) с голове на Никодимов и Жеков и вече сме на четвъртфинал. Там правим 1:1 с Израел и по регламент трябва да се тегли жребий с монета. По същия начин няколко месеца по-рано Италия елиминира СССР в полуфинал от Евро'68. Късметът е на страна на момчетата на Берков и България продължава напред.
На стадион "Халиско" в Гуадалахара, където 18 години по-късно Бразилия и Франция изиграват култовия си сблъсък, нашите мерят сили с домакините. Бат' Петьо Жеков и Начко Михайлов правят 2:0, но мексиканците се връщат в мача. Идва обаче ударът на Меци Веселинов и нападателят на Левски праща България на финала. Нашите получават реален шанс да се наредят до иконите на Игрите, каквато в Мексико става американският лекоатлет Боб Биймън. При прибирането си в хотела след успешния полуфинал шумните ни олимпийски национали чуват фразата, която по-късно се превръща в лаф: "По-тихо, че Боян Радев спи". Финалът противопоставя на "Ацтека" два социалистически състава - България и Унгария. За съдия на мача е определен човек от домакините, което се оказва решаващо. В 20-ата минута Меци Веселинов отново е точен и България вече води с 1:0. На крачка сме от олимпийското злато, което толкова дълги години е преследвано от самата Бразилия. И тук реферът Диего Де Лео взима думата. Фатално за нас. Веселинов е пратен под душoвете с червен картон, като звездата на Левски така и не разбира за какво е изгонен. Следва втори червен картон - този път в тефтерчето на мексиканеца влиза Кирил Ивков, след двубой във въздуха с унгарски нападател. Начко Михайлов се вбесява и хвърля злостно топката по главата на арбитъра, който веднага гони и него. Така България остава с 8 души на терена и е въпрос на време "трикольорите" ни да свалят гарда. Крайният резултат е 1:4 за Унгария, а дори "Франс Футбол" отчита тенденциозното съдийство на мексиканския съдия.
Въпреки изпуснатото злато българските футболисти са посрещнати сравнително добре от ръководните партийни фактори. Голяма част от отбора са наградени с "Орден на труда", но от такъв са лишени изгонените във финала на "Ацтека". Футболистите получават и солидни за пределите на НРБ парични премии, както и привилегията да не чакат ред при покупката на Лада. Така в Мексико Сити за малко се разминаваме със златните медали, а вече над четири десетилетия се разминаваме категорично и с целия олимпийски футболен турнир.
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
Прочетете още:
1. Kак Пепино Меаца стана джентълмен №1 във футбола
2. 7:2 (1968)
3. 5:0 за ЦСКА, но какво решение "отгоре" спря армейците за титлата
4. Императора завихри най-кошмарния старт на България
5. 150-килограмовият вратар на Англия
6. Oткъде идва прякорът "еклерите" на Черно море
7. Kак пастир спаси живота на най-бързия реализатор във Вечното дерби
8. Най-голямата грешка на Михелино
9. "Джон С" за малко да лиши Холандия от Евро'88
10. Заир шашна и разсмя Бразилия
11. №4 на Христо Стоичков
12. "Порнография за историята"
13. Заслужаваше ли Марсилия ШЛ през 1993?
14. Попадение като на Уеа, спряно от две греди
15. Историческият полет на "сините птици" срещу Арсенал
16. Лудите неаполитански нощи през 1989
17. Използвал ли е хипноза срещу дузпаджиите Лев Яшин?
18. Българският "Парк де Пренс"
19. 30 години в тъмнина...
20. Отвлякоха Вещера и сринаха Барса в битката за титлата
21. 15 минути слава за таланта от Ленинград
22. Как от Реал Мадрид опитаха да натрошат Матеус
23. Звезди зад Завесата
24. Пералня води Ювентус до емблематична промяна
25. Просто Газа
26. Бойкотите преди незабравимата нощ в Париж
27. Да изгубиш паметта си в Ада "Хейзел"
28. Заради призраци ли не стигнахме до титлата на Евро'96?
29. Тоталния футбол
30. Помогна ли ни Бекенбауер преди мача с Германия?
31. Когато Байерн трепереше като лист в Пловдив
32. Варненец си изхвърля кучето от 7 етаж преди дузпите с Мексико
0
