"Да си журналист е състояние на духа, не е просто професия"

 – Програмата съществува от пет години и се радва на добър успех. В нея могат да участват всички, които имат завършена бакалавърска степен в български университет. Има хора, които наистина обичат спорта и искат да се реализират в спортната журналистика. Те знаят, че дипломата от Университета е ценна, защото получават реални знания. Има и такива, които са с утвърдени професии, но искат да си реализират детската мечта и да учат спортна журналистика. Имам случай на баща и дъщеря да завършат едновременно програмата. И двамата са отлични юристи, но за година и половина последваха пътя на сърцето си. Имам случай с баща, който е водещ химик и се записа при нас, а дъщеря му учи PR също във Факултета. Питах го – как се е решил и той отговори, че неговото момиче го мотивирало. Иначе – записванията започнаха от 19-ти август, чрез електронната система на Университета. Те ще продължат до 5-ти септември. За улеснение на кандидатите – от 2-ри септември всеки може да дойде във Факултета по журналистика и да получи помощ при записването си на място. Магистърската програма е задочна форма, лекциите са през три месеца, три семестъра е, семестриалната такса е 650 лева. Това е средна цена за Университета. Срещу парите и ученолюбието си, студентите получават много знания, добри модели за работа, практика с водещи професионалисти. В края – диплома от престижен факултет, на най-престижния университет у нас. Не случайно подчертавам ученолюбието. В тази програма дипломи не се купуват.  

– Ще се различава ли новата учебна година с нещо от старата?

– Програмата е балансирана между теоретични знания и практически дисциплини. За пример – проф. Лозан Митев от НСА води "История на спорта" и "Олимпизъм". Дисциплината "Маркетинг на спортни събития" също се води от преподавател от НСА – доц. Георги Драганов. Те с голямо удоволствие работят с нашите студенти. Проф. Нели Огнянова чете лекциите им по "Медийно право", проф. Веселина Вълканова – по "Медиен дизайн", проф. Милко Петров води часовете по "Чуждестранна журналистика"... Мисля, че няма по-добри преподаватели от тези у нас. Не искам да изреждам всички, че ще пропусна някого. Що се отнася до практическите дисциплини – то в програмата преподават Томислав Русев, Борислав Борисов, Влади Лазарова. Благодаря им, че включват заниманията със студентите в натоварения си график и се отнасят изключително сериозно към преподавателската си работа. Тук трябва да подчертая, че заплащането не е високо, и те го правят само от уважение към Университета и от чудесното чувство, че можеш да споделиш професионалния си опит с хора, които искат да го получат. Не е случайно, че студентите излизат заредени след всеки час с тях. От тази година ще поканя Георги Филипов и Асен Спиридонов, които винаги са се отзовавали на студенските желания. Специално внимание ще получи онлайн спортната журналистика.

– Как стои въпросът с реализацията – едва ли всички, които завършат дисциплината намират място в спортната журналистика?
– Не всички. Има такива, които си мислят, че дипломата им автоматично осигурява място в спортна редакция. Това не е така. Но имам и студенти, които започнаха работа по специалността, която обичат и за която са учили и то здраво. Така че – програмата е предпоставка, но не е задължително условие. При всички положения – тя приближава студентите към реализацията им.

– Какъв слоган бихте избрали за програмата "Спортна журналистика"?
– Да не излезе много самохвално, но първото, което ми идва на ум е: "Учи, при най-добрите!". Друг слоган е "Следвай мечтата си".

– Какви качества според вас трябва да притежава един спортен журналист, за да се наложи в професията?
– Много са. Индустрията, наречена "Спорт" се разви с такива темпове и толкова много пари се завъртяха в нея, че тя вече не приема самоуки дилетанти или пишещи запалянковци в редовете си. Тя има нужда от професионални комуникатори, които да обясняват сложна материя. Как може да се анализират търговски феномени като Висшата лига в Англия или НБА, без добри познания по икономика и право? Само с опоетизиране на финта на даден играч или треньорската схема не става... Как може да се обяснят пълноценно проблемите с допинга, без геополитически поглед и нелоши познания по фармация? Как може да се анализира явлението "Барселона" без испанската, по-близка и по-далечна, история? Мога да дам десетки подобни примера.

– По класическата теория "радиото съобщава, телевизията показва, пресата обяснява". Какво е мястото на онлайн медиите в съвременния журналистически свят?
– Те правят всичко. Парадоксално е, но в най-бързата медия, пътят на новината до хората е най-сложен. Времевият натиск е най-силен, конкуренцията – огромна. Редакторите трябва да се справят с всеки етап от процеса – от избора на информация, до редактирането на текста, обработването на илюстрацията, пускането на видео, ако има. Да работят в екип, защото всички правят всичко. Да намират време и да развият творческите си идеи и да обсъдят идеите на колегите си, да модерират форумите, да се справят с техническите трудности. Не на последно място – да търсят нови информационни канали като социалните мрежи. За тях, според вида им, трябва да се преобразуват заглавията и лийда. Същевременно – социалните мрежи се очертават и като основен източник на информация. Те също трябва да се следят. Общото с класическата журналистика е отговорността пред читателите. Да се пускат само проверени неща, да не се търсят "кликбайт" заглавия, да не се подвежда аудиторията.

– Кое може да накара един млад човек да се насочи към професията спортен журналист?
– Идеалистично погледнато – любовта към спорта. Желанието да си превърнеш хобито в професия. На практика се вижда, че това не толкова просто. Особено – ако искаш да си сред най-добрите в професията. За това – трябва да се сравняваш действително с най-добрите. Да знаеш езици и да имаш вътрешната потребност да отвориш сайта на L'Équipe, на La Gazzetta dello Sport, на Diario AS, на ЕSPN – за да видиш те как са го направили, как са отразили даден проблем и да помислиш – какво можеш да взаимстваш от тях. Но това е творчески процес, а не механичен "копи-пейст". Последното може да е бързо решение, да пълни обем, но е убийство за творческото развитие на всеки колега.

– Какво е мнението ви за съвременната спортна журналистика?
– Нямам самочувствието да правя сравнения "на едро". Мисля, че има добри спортни журналисти, както и не толкова. Техническата революция промени изцяло журналистиката като форма. Но не и като смисъл и морал.

– Какви грешки допускат най-често днешните спортни журналисти?
– Не мога да правя цялостни и общовалидни обобщения, но имам наблюдения. Пускат се по злободневното. Отразяват за момента. Работят повече от редакциите, а не на "терен". Не се развиват. Използват се клишета, търси се жълтенията. Не се пише с перспектива. Ще обясня какво имам предвид. В САЩ или в Англия излизат сборници с текстове, които са със заглавие: "Най-доброто от спортната журналистика" за съответната година. Преди няколко години бях решил да направя такъв у нас и с болка установих, че трудно ще си намеря достатъчен брой текстове. Такива, които да се четат и да предизвикват размисъл извън конкретния актуален момент. Които са в известна степен непреходни. Има едно определение, приписват го на Маркес. То гласи че: "Добрата журналистика е литература, писана набързо". Такава журналистика като цяло – липсва масово у нас. Но има останали добри писачи. Мога да кажа имена, но пак се боя, че ще изпусна някого.

– Навремето бяхте част от редакцията на емблематичния вестник "Старт". Основният плюс и основният минус да си журналист в днешно време?
– Плюсът сега е, че по лесно се постъпва на работа. Преди трябваше някой да се пенсионира, за да вземат млад човек на неговото място. Конкуренцията беше страховита. Друг плюс е наличието на информация. Ние нямахме такава. Минусът – че редакторските критерии за качествата на даден текст спаднаха. Рядко се правят опити да се излезе извън рамките на резултата или станалото на терена.

– Какъв съвет бихте дали на младите спортни журналисти?
– Учете се непрекъснато. Ако някой си мисли, че е достигнал върха в развитието си, значи вече се е запътил надолу в гилдията. Накрая – ще кажа нещо известно, но вярно. Да си журналист е състояние на духа, не е просто професия.