Този текст може би ще стане малко тъжен, защото съдбата на талантливата състезателка не е никак лека. Вчера тя навърши 21 години и би трябвало моментът да е радостен, но Липницкая е пример за живота на съвременните спортисти, които в един момент са на върха, след което много бързо падат от него.
В красивите спортове от нея може да научим много.
Юлия е едно от първите деца-чудеса на руските кънки и първата голяма състезателка на топтреньорката в момента Етери Тутберидзе, която вече всяка година създава 2-3 като нея.
Типична руска спортистка с амбициозна самотна майка. Даниела Липницкая влага всичко в кариерата на дъщеря си и когато тя е на 11 година двете се местят в Москва в групата на тогава все още работещата основно с подрастващи Тутберидзе. Успехите започват и още същата година тя е пета на националния шампионат. В следващия сезон дебютира в Гран при сериите.
През 2011/12 е големият пробив на Даниела на международната сцена, като тя е абсолютен доминант при девойките. Печели всички състезания, в които участва, а сред тях са Световното за девойки и Гран При финала. Остава втора единствено на националния шампионат но жените, макар че е само на… 12 години. Пред Юлия е само Аделина Сотникова, а след нея се класират Альона Леонова, Елисавета Туктамшева и силните тогава Ксения Макарова, Полина Коробейникова и др.
На 13 тя прави международен дебют при жените и печели медали в първите си два Гран При турнира, но травма я вади от финала. Тогава започват и проблемите с растежа. В кулоарите на ледените пързалки се носят слухове за прахчета, с които къдрокосата треньорка е “захранвала” състезателката си, за да забави растежа й. По това време малката Юлия е машина на леда, абсолютно безгрешна във всеки скок, във всеки елемент.
За олимпийския сезон тя сама иска волната й програма да бъде върху “Списъка на Шиндлер”, макар че треньорката й смята, че музиката и историята са прекалено тежки за нея. Юлия обаче не спира да гледа филма и мечтае да облече червеното палто. Хореографията е на Иля Авербух. След Европейската титла руската федерация дава на Юлия правото да изпълни и двете си програми в отборното състезание, а Аделина Сотникова е лишена от участие. С две втори места Липницкая помага на отбора си (Евгени Плюшченко, Татяна Волосожар/Максим Транков, Ксения Столбова/Фьодор Климов, Екатерина Боброва/Дмитрий Соловиев и Елена Илиних/Никита Кацапалов) за титлата и става най-младата олимпийска шампионка в историята на фигурното пързаляне.
Между оборното и индивидуално състезание тя се връща в Москва, като по думите на треньора й момичето е било подложено на прекален голям интерес и натиск от медии и фенове, а в стаите им са били поставяни подслушвателни устройства.
На второто си олимпийско състезание завършва пета, но титлата все пак остава в Русия благодарение на Аделина Сотникова. След това на първото си Световно Липнитская завършва втора след великата Мао Асада (Япония).
Очакваше се следващият сезон Юлия да затвърди доминацията си, но контузии и ментални проблеми не й позволяват да го направи. Тя отказва втората част на сезона, но заявява, че продължава с треньорите си. По това време обаче дуото Тутберидзе-Сергей Дудаков вече има нова звезда – Евгения Медведева, която също като Липницкая две години по-рано печели всичко при девойките. Дали треньорите вече не готвят друга състезателка за следващата Олимпиада в ПьонгЧанг?
Още в лятната подготовка за сезон 2015-16 видяхме, че Юлия вече не е същата. Слабото скачащо момиче се е превърнало в жена. За съжаление, тя така и не успява да се справи с процеса на растежа, който при нея сякаш се случва за няколко седмици. Треньорската рокада и работата с Алексей Урманов не дава резултат. Две години тя се люшка между посредствени резултати, докато Медведева доминира при жените.
В края на 2017 година майката на състезателката официално обявява, че дъщеря й прекратява кариера си и признава, че 19-годишното тогава момиче се лекува в Израел от анорексия.
Така завършва кариерата на Юлия Липницкая. Момичето с червеното палто очарова света, но не успя да се задържи на върха. Тя е първата от поредица деца-звезди на руските кънки - пример за това колко много се взима от тях, докато се подготвят за големите състезания, пример за това как не могат а се справят със стреса на живота извън спорта.
Най-доброто определение за нея дава легендарната Татяна Тарасова: “Юлия е звезда. Някой звезди греят дълго, докато други са прекалено ярки и изгарят бързо. Тя освети всичко. Желая й да има много хубав живот, който много заслужава защото е много добро, умно и мило момиче.”
Пожеланието се сбъдва. Днес Липницкая е щастлива да работи като треньор в собствена школа с Елена Илиних и сигурно някой ден ще създаде своя достойна наследничка. И със сигурност тя ще положи усилия, за да й помогне да приеме славата и всичко, което идва с нея.
beautyinsport.com
0
