За преди и сега във футбола
Времената са доста различни. Не мога да сравнявам футбола отпреди 20 години и сегашния. Преди някак си беше по-красив поне според мен. Имаше много добри футболисти, а във всеки клуб имаше силни играчи. Тогава беше още поколението на САЩ`94, моето поколение, а също така и това след нас. Много от тези футболисти играха в Европа в силни отбори и направиха страхотни кариери, нещо което не виждам сега. Ако тръгна да изброявам имената ще ми трябва цял ден. Разликата е голяма. Стадионите бяха пълни, а сега са празни. Каквито и анализи да си правиш, когато отидеш на стадиона и видиш, че има 2000 или 3000 зрители, като изключим дерби мачовете, си даваш сметка. Показателен е отливът във футбола. Липсата на класа е основната причина. Разбира се, че и стадионите не са това, което трябва да бъдат, за да ти създават комфорт. Има съоръжения, които не са пипани от 30, 40 или 50 година, или най-много са претърпели козметични промени.
За Футболист на годината
Журналистите определят тази престижна награда, няма какво да коментирам избора. Поздравления и на тримата призьори. Победителят Кирил Десподов е млад футболист, който има много добри качества и дано ги развие възможно най-добре. Георги Петков ми е набор. Каквото и да кажем за нещо ще е малко. Щом играе футбол на това ниво на тези години, заслужава само аплодисменти и адмирации. Шапки долу. Тодор Неделев трябва да излезе отново навън, но този път, за да остави диря след себе си. Той има уникални качества, но е време да ги демонстрира навън. За мен беше грешка да се върне от Германия, но той си решава. Трябва да се опита да развие своя потенциал в чужбина. В Ботев (Пловдив) може да играе до 40 години, но преди това да се докаже в добър чуждестранен тим.
За Левски
Никой от Левски не е говорил с мен. Това го казах още когато излезе и тази информация, че ще започвам работа при "сините". В интерес на истината не гледам напоследък всички мачове от родното първенство. Не съм в кухнята на "сините", за да кажа какви проблеми имат. Ясно е, че щом не са първи и са без трофей, не преживяват най-добрите си дни. Според мен трябва да играят колкото се може повече българи. Причината затова е, че родните футболисти знаят какво означава Левски в България. Левски винаги е бил силен, когато гръбнакът на клуба е бил създаден от 7-8 добри български футболисти. Не само добри, но фигури, каквито е имало през годините. Но за жалост не виждам много такива български играчи, които да са фигури в момента. Дай Боже, това да се промени скоро и Левски да се върне, където му е мястото. Да може да се бори с хегемона през последните години Лудогорец. С правилна политика, добра стратегия, ясна идея и точните хора това може да се случи.
За бъдещето си
Надявам се, че рано или късно ще се върна във футбола. Имам моите виждания за футбола, които се надявам един ден да приложа в действие. Не е проблем, че съм отстрани. Така виждам къде съм сгрешил и гледам да си взимам поуки. Истината е, че когато си вътре във футбола, гледаш по един начин, а отстрани виждаш други неща. Няма безгрешни хора. Освен това, човек се учи, докато е жив. Моята грешка беше, че директно се впуснах от футболист на поста спортен директор. Освен това най-вероятно не бях приет добре. Все пак, каквото ми е на сърцето, това ми е на устата, а на много хора не се харесва. Такъв съм и не го определям за грешка. Имам грешки, които съм видял, но съм си направил моите изводи и гледам напред.
За националния отбор
Дано да се класира на Евро 2020. Българският футбол има нужда от едно класиране на голям форум, за да се съживи. С игрите, които показаха в турнира за Лига на нациите, момчетата дават надежда, че може да се случи. Няма да е лесно, но можем да им пожелаем успех в мачовете с Косово, Черна гора, Англия и Чехия, и дано да се завърнем сред най-добрите национални отбори в Европа.
Най-хубавите спомени от кариерата
Много хубави спомени имам, но с най-голямо удоволствие си спомням първия трофей с Левски. Разбира се, че става въпрос за победата с 5:0 във финала за Купата на България с Левски срещу ЦСКА, който празнуваше 50 години. Тогава вкарах гол и празнувахме пред 50 000 на "Васил Левски". Там нареждам и дубъла с Левски през 2000 година, когато станахме и шампиони и взехме Купата на стадион "Христо Ботев". След това са Купата на Турция, която спечелихме със Здравко Лазаров в Коджаелиспор.
Станах футболист номер едно на България, бил съм избиран за най-добър футболист на Б група, за най-добър халф, а десет години по-късно отново станах най-добър халф в родното първенство. Аз съм един от малкото играчи, които са продукт на школата на Марица и след преминаването на всички гарнитури играх с клуба в "А" група. Освен това с екипа на Марица получих първата си повиквателна за националния отбор срещу Израел, когато селекционер беше Христо Бонев, но се контузих и пропуснах мача. Благодарение на мен Ботев (Пловдив) се завърна в елита. Никога не съм бил освиркван от собствената публика, където и да съм играл. Това е моя голяма гордост. Винаги съм се раздавал и може би, ако не бях се отказал на 38 години, можеше да играя още няколко години футбол, но не съжалявам за нищо. Удовлетворен съм от кариерата си. Оставил съм следа, където и да съм играл. Имах щастието да играя със страхотни футболисти, учил съм се от много добри футболисти.
За жалост сегашните играчи нямат този късмет. Хванах доста поколения, от които имаше какво да видиш и да научиш. Имаше футболни личности във всички отбори, каквито за жалост вече почти няма в България, колкото и да ми се иска да е обратното.
Пожелание за българския футбол
Най-възрастните Георги Петков, Мартин Камбуров, Георги Илиев са сред най-добрите в първенството. Това трябва да накара малко младите да се замислят, щом те се отличават.
Хората са казали, че няма стари и млади, а можещи и не можещи. Пожелавам на българския футбол да станат повече можещите, за да се пълнят отново трибуните и публиката да остане доволна от продукцията на футболния терен. Дай Боже отново да се случи!
0
