Доста хора може и да не са запознати, но ръгбист с български корени прави истински фурор в Италия. Името му е Леонард Крумов и е определян за една от най-големите ръгби звезди на Апенините. 22-годишният Крумов, чиито родителите са от Дупница, се ражда в Италия и преминава през всички национални гарнитури на страната, а съвсем скоро се очаква ръгбистът да бъде повикан в представителния тим на “адзурите”. Крумов играе с любимия си номер 4. Звездата на “Зебрите” се съгласи да даде интервю за Sportal.bg, в което разказа за себе си, за своите корени, амбиции и причината да се отдаде на ръгбито.
- Разкажи ни нещо за себе си. Къде си роден? Как виждаш живота в Италия и какво учиш?
- Роден съм в Милано през 1996г. в квартал "Сесто Сан Джовани". Започнах да тренирам в Crema rugby, а след това Rugby Viadana ме забеляза на 16 години и ме поканиха да играя за тях. Така реших да се отделя от вкъщи и да започна самостоятелен живот. Живеехме под един покрив заедно с момчетата от отбора. Родителите ми ме подкрепяха и винаги са ме окуражавали да преследвам своята мечта и да не се предавам. Това ми помогна да достигна дотук. Сериозната работа и цялата подкрепа, която получих, накрая се отблагодари. След като преминах през юношите на Viadana, влязох в академията. Играх две години за първия отбор на Viadana, след което достигнах до най-високото ниво в Италия. Започнах да играя за Zebre rugby и сега прекарвам втората си година в отбора. Дори си намерих приятелка. Тя е фантастично момиче, което ме подкрепя в това, което правя. Животът в Италия е страхотен и спокоен. Тук има всички и можеш да намериш всичко, което търсиш. В Италия има място за всички. Това е страхотна държава както за живеене, така и за посещаване. Има наистина много страхотни неща, които си заслужава да се видят. Получих и диплома за технически експерт.
- Родителите ти са българи, но си роден в Италия и си израсъл там. Често ли идваш в България и като какъв се чувстваш?
- Връщам се в България всеки път, когато имаме дълга пауза. След края на всеки сезон ни пускат в почивка за месец. Винаги се опитвам да се прибера в България, защото трябва да отида да видя бабите и дядовците си. Много пъти съм бил в България. Като малък посещавах страната с моите родители, но не съм бил навсякъде. Когато се върна, се чувствам добре. Имам приятели и там, които не се отнасят с мен като с чужденец. Когато си идвам, винаги взимам със себе си моя братовчед. И той е израсъл и живее в Италия. Чувствам се независим както в България, така и в Италия.
- В България ръгбито не е развит спорт, но в Италия си един от най-големите таланти. Защо избра този спорт, а не се насочи към футбола, баскетбола или волейбола?
- За съжаление ръгбито в България не е много развит спорт. Откровено мога да кажа, че това е много добър спорт, който ти давам много както на терена, така и извън него. Избрах ръгбито, защото е близо до вкъщи (смее се). Шегувам се, избрах ръгбито, защото другите спортове не ми даваха нищо и не ме караха да изпитвам любов. Ръгбито ми даде много позитивни и негативни емоции, много опит, приятелства, победи, загуби. Това е свят, който обичам и пожелавам на всички да усетят поне веднъж. Преди да започна да се занимавам с ръгби тренирах футбол и плуване, но нито един от тези два спорта не ме впечатли. Един ден баща ми ми каза: “Защо да не отидем да пробваш с ръгби?”. В началото не разбирах нищо от този спорт, но след като направих първата си тренировка, се влюбих в този спорт и не спрях.
- Говориш ли български? Какво знаеш за България?
- Знам български и обичам България, но не следя изкъсо нещата, които се случват в страната.
- Да се насочим отново към твоята състезателна кариера. Играл си за всички националния гарнитури на Италия и сега очакваш повиквателна от представителния тим. Как се поддържа толкова високо ниво?
- Колкото се отнася до националния отбор на Италия, бях едно от момчетата, които имаха късмета да бъдат избрани и следени още от 16/17-годишните. Преминах през всички национални формации - U17/U18/U20 и накрая през младежкия национален отбор. Следващата стъпка е представителният тим. Високото ниво се поддържа с много тежки тренировки и поставянето на цели. Разбира се, че трябва да търпиш лишения, но ако вярваш и работиш усърдно, можеш да стигнеш далече.
- През миналия сезон си изиграл 20 срещи за Зебрите. Сега пред вашия отбор предстои мач срещу Bears пред 20-хиляден стадион. Какво очакваш?
- Очакваме много труден мач от всяка гледна точка. Ще бъде мач на висок ритъм и с много мускули. Това са онези хубави мачове, които си заслужава да играеш и да гледаш.
- Следиш ли какво се случва със спорта в България? Познаваш ли някои български спортисти?
- Трудно ми е да следя промените в спорта, които се случват в България. Познавам най-известните спортисти, но нищо повече.
- Италианската кухня е една от най-известните по света, но и българската не отстъпва. Харесва ли ти нашата кухня?
- Италианската кухня е най-добрата в света. Имах възможността да попътувам по света и да опитам различни храни, но кухнята в Италия си остава най-добра. Когато се върна в България, обичам да ям нашата кухня. В Италия нямам възможността да опитам от нея.
- Какви са амбициите ти?
- Амбицията ми е да достигна мъжкия национален отбор на Италия и да продължа да играя ръгби. Когато тялото ми покаже, че трябва да спра, ще трябва се оттегля.
- Един ден би ли се върнал в България?
- Един бих се върнал в България.
0
