2012 година досега се очертава като една от най-слабите в последните пет за звездата на националния отбор по волейбол Матей Казийски, но това може да се окаже за доброто на националния отбор.
Когато Матей е ядосан, България е силна и обратно - когато е преситен с трофеи, националният не върви, както на всички им се иска. Това е просто интересна закономерност, а не упрек към един от най-добрите в света, че си пази силите.
Нека да се върнем в сезон 2006/2007 година. Това са най-силните години за националния ни тим, който печели бронзов медал от световното в Япония в края на 2006-а, а година по-късно стига до третото място на Световното купа, което му осигурява участието на олимпиадата в Пекин. С решителен принос за успехите е именно Матей, който в този период преживява огромни разочарования на клубно ниво. Въпреки огромните си амбиции, тогавашният му тим Динамо (Москва) се проваля с гръм и трясък на финалите на Шампионската лига, чийто домакин е. На полуфинала Динамо пада в четири гейма от френския Тур и се задоволява с бронз след бой над италианския Мачерата в утешителния мач.
Във вътрешното първенство столичани също са далеч от желаното. Във финалната серия те са буквално пометени от казанския Динамо ТТГ (б.а. който сега под името Зенит спечели трофеите в Русия и Шампионската лига). Унизеният Матей се задоволява този път със сребро.
Паралелът със сезон 2011/2012 за Матей с италианския Тренто е просто неизбежен.
В началото му трентинци са носители на куп трофеи, а в края са с празни ръце.
Тренто сдава първо титлата в Шампионската лига, елиминиран на полуфинал от бъдещия шампион Зенит. Преди седмица Мачерата отне и титлата на Италия от Матей и компания.
Статистически погледнато сезон 2011/2012 е един от най-слабите на Казийски в Италия. Той бележи отстъпление в много от показателите, като най-голям е сривът в посрещането. Ефективността му е спаднала до 0,12 (в проценти перфектното му посрещане е 27,2), далеч-далеч от убийствените 0,33 (43,1% перфектно посрещане) от сезон 2008/2009, когато Тренто установи хегемонията си над Италия, Европа и света.
Когато Матей е преситен с клубни трофеи, играта на националния отбор страда
Спадът в резултатността има друго обяснение - Матей играе много по-малко геймове, отколкото в първите си години в Италия, когато Тренто срещаше повече съпротива, докато сега печели срещите си с по 3:0.
От тази гледна точка той би трябвало да не е толкова уморен, макар и отговорността да е капитан също му тежи на плещите. Матей задържа високото си ниво при изпълнение на сервис, където е вдигнал процента си на асове от 0,4 на гейм в първия си сезон до 0,49 в настоящия.Най-голям е прогресът му при блокадите. Матей рязко е увеличил както броя на собствени блокове, така и процентите си на ефективност.
От 8 до 13 май ще имаме възможност да проверим емпирично дали действително има закономерност в това слабия сезон на Матей на клубно ниво означава непременно фурор с националния. Тогава в София ще се проведе олимпийската квалификация и всички се надяваме България да я спечели и да се класира за Лондон 2012. Ако това е годината на Матей, защо пък в английската столица да не стане някое чудо?
Димитър Андреев, Спортлайн
0
