Франко Барези пред Sportal.bg: Любовта на феновете тук е много приятна (видео)

Митичният капитан на Милан и Италия Франко Барези отдели от времето си за читателите на Sportal.bg. Легендарният защитник посети стадион "Локомотив" в столичния квартал "Надежда", където раздаде много автографи и се снима с малчуганите от школата на "железничарите". Барези е идол за тифозите на Милан, като в негова чест италианският тим не използва фланелката с №6. На национално ниво Франкино има 81 мача за "Скуадра адзура". Той има пълен комплект медали от световните първенства - златен от 1982 година, сребърен от 1994-а и бронзов от 1990-а.

Г-н Барези, кажете няколко думи за проекта между Милан и Локомотив (София).
- Присъствието ми тук е свързано точно с този проект между Локомотив и Милан. Нашето сътрудничество ще бъде три годишно и по този начин ние ще разширим нашите академии по света. Това ще бъде начин за съвместно сътрудничество, където можем да приложим нашите методика и технология. Видяхме и намерихме голям ентусиазъм от страна на президента г-н Иван Василев и мисля, че ще свършим добра работа.

Наскоро пак бяхте в България. Какви са впечатленията ви от нашата страна?
- Да, преди две години бях дошъл тук по друга наша инициатива. В последните години виждам, че България се развива, а София е много красив град и в последните години търпи много промени (бел. авт. - в този момент привърженици от официалния фенклуб на Милан на България започват да крещят името на Барези). Виждаме, че във вашата страна има голям ентуасиазъм към футбола. Затова сме тук - за да нараства все повече този ентусиазъм, да допринесем за нещо и ние в България.

Феновете още ви обичат, току-що ги чухме. Това не може да не ви радва?
- Разбира се, че ми е много приятно. Хората помнят нашите големи победи. Милан е голям клуб, голям бранд, който е известен навсякъде по света и навсякъде по света е оставил нещо. Това обаче ни дава и голяма отговорност. Трябва да продължаваме все така и все повече да радваме нашите почитатели.

- Кой е мачът на вашата кариера?
- Трудно ми е да избера само един, много са. Естествено, помня най-добре финалите, които спечелихме. Ще кажа победата за КЕШ през 1989 година срещу Стяуа. Може би защото я чакахме много дълго. Тази победа беляза само началото на един нов цикъл за Милан.

- Какъв щяхте да станете, ако не беше футболът?
- Не знам, не знам. Мисля, че това е била моята съдба - да бъда футболист.