Новото поколение не е имало шанса да гледа легендарните мачове на Христо Стоичков, то обаче има шанса да чуе думите му. И да придобие доста голям опит от тях. Българинът, който пристигна в Израел като гост на Макаби (Яфо), имаше само една забележка: "Говоря за всичко без Реал (М), който не мога да търпя!". Футболист номер 1 на България за всички времена играеше като бог, живееше като такъв и се бореше на терена като дявол. Не един или двама играчи са се изправяли срещу него в опита си да го спрат. Нападателят ги носеше на гърба си като влак без спирачки.
"Никой път не съм чувствал, че имам персонален двубой с някой, нито пък съм опитвал да се състезавам с някой друг", разказва Стоичков под звука на вълните на плажа на Тел Авив. Винаги съм знаел, че най-голямото предизвикателно за мен съм аз самият. Но все съм бил разочарован, ако не вкарам два гола. Победата за мен бе най-важна. Искам да обясня на читателите, че никога не съм излизал да спася собствения си задник", казва Стоичков.
На 44 години, с посребрена коса и широка усмивка, той е гост на юбилея на Макаби (Яфо) и посланик на Израел в България. За хората от моето поколение беше безценно да растем с изявите на човек като него. Той и Ромарио бяха пионерите на убийствените тандеми в началото на 90-те, с Михаел Лаудруп зад гърба си и архитекта Йохан Кройф на пейката. Пет титли на Испания, КЕШ, Футболист номер номер 1 на Европа за 1994, Златна обувка за 1994, освен това е поставен от Пеле в списъка на 125-те легендарни футболисти от световните първенства.
"Не ме карайте да правя сравнение между моята и сегашната Барселона. Ако го направя, ще покажа, че живея в миналото, а това не е така. Всяко време има своя чар. Ако сравниш Стоичков, Куман, Ромарио, Лаудруп, Роналдо с някой друг, ще е смешно. Парите, на които бяхме оценявани, все още звучат добре, но след 10 години ще кажат, че сме били евтини".
- Може ли Стоичков да намери място в сегашния отбор на Барселона?
- Не знам. Просто не съм запознат по какъв начин играчите сега се подготвят вътрешно. По мое време имаше доста големи индивидуалности. Във всяка тренировка обаче, във всеки мач искахме повече. Чувствахме глад, който е трудно да бъде обяснен. Знаехме, че мачът ще свърши 3:0 за нас, без да ни интересува с кой играем. Бяхме много уверени.
- Как се сработихте с Ромарио, той също има доста голямо его?
- Ние бяхме като близнаци. Идвахме от различни държави, бяхме с различно минало, но бяхме от една кръвна група, отлично координирана бойна единица.
- Кажете нещо за Йохан Кройф?
- Насочвате ме към най-добрия треньор, който съм имал. Много неща, които виждам сега, идват от него. Барселона вкарва голове, защото целият отбор ги изработва заедно. Той казваше, че трябва да правим това всяка една минута. Говореше, говореше, говореше. Той успяваше да ни обясни как един ден трябва да играем с трима нападатели, а в друг само с един. Всеки си знаеше работата.
- Атака, атака и пак атака?
- Да прости Господ, но не беше само атака. Всички нападаха и се бранеха.
- И вие ли имахте ролята на гард?
- Аз бях първият защитник. Трябваше да пресирам защитниците им и да спра пасовете им. Куман го умееше 1000 пъти по-добре, но беше последна преграда.
Стоичков беше също и част от златното поколение на България. В него имаше още имена като Йордан Лечков, Красимир Балъков и Емил Костадинов. Победата на Израел на "Парк де пренс" им отвори вратите за световното първенство. Българите се възползваха и станаха четвърти там. "Имахме предпоставка това да се случи. Преди европейското първенство през 1988-а бяхме млади и нямахме опит. Изпуснахме го заради една домакинска загуба от Шотландия. Така се случи със световното в Италия, със следващото европейско. Преди САЩ обаче нещата се промениха. Аз играех в Барселона, Пенев във Валенсия, Балъков в Спортинг. Бяхме на по 28 години. Това бе времето да направим нещо или да си умрем, без да сме постигнали нищо. Израел свърши половината от работата, след това на същия стадион ние показахме на французите кой отбор е по-добър".
- Какво се случи с българския футбол след това?
- Много неща. Ние се отнасяхме към нещата с внимание. Играехме за фланелката, за символите. Сега нещата са различни, ама много различни. Сега мислят така: Първо ми плати, пък после аз ще реша как ще играя. Трудно е да намериш играчи като Лечков, Балъков, Стоичков. Тези, които играят сега, по наше време нямаше да бъдат достойни дори да ни носят куфарите!
- Дори Бербатов?
- Може би щяхме да му намерим място на резервната скамейка.
- Стилиян Петров от Астън Вила?
- Перфектна резерва!
- Преди три години се провалихте като треньор на националния отбор.
- Губих си времето там. Националният отбор на България има проблем, не произвеждаме млади играчи. Когато бях момче, ни даваха основата, а сега кладенците пресъхнаха. Президентите гледат големите в Европа и си казват: "Защо да работим, да пръскам пари, като мога да си купя готови играчи". Не мислят за бъдещето. Това е разликата с миналото. Не е бил само Кройф, в Барса имаше и деца, които са ме учили. Но Барса не е останалата част от ЕВропа.
- Нещата там не са ли като в Реал?
- Стига, не ми напомняйте за тези, наистина не мога да ги дишам.
- Кой е най-добрият играч в момента?
- На последното световно двама бяха над другите - Шави и Иниеста.
- Като нападател сигурно ви се е искало да имате някой като Шави зад гърба?
- След Лаудруп той запълни празнината. За мен обаче Лаудруп си остава най-големият, може би защото съм играл с него и много ми помагаше. Нямаше нужда да си говорим. Вдигаше глава и ме намираше.
Стоичков пробва късмета си начело на България, но се провали. Той се премести в Селта (Виго), а последната му мисия беше Мамелоди Съндаунс. Южноафриканците обаче отказаха да му подменят договора. За капак му донесоха доста проблеми. Той се превърна в жертва заради атака към рефер.
"Тези хора са корумпирани. Никога не са играли футбол и нямат идея как се прави това", отсича Стоичков. Той никога не е бил момче за пример. Като играч на Барселона ритна съдия и бе наказан за 2 месеца. В края на кариерата си в САЩ като играч на Вашингтон счупи крака на колежанин в контрола. Христо твърди, че такива неща се случват и никой не е застрахован, но според американците бил прекалено нервен. Ицо не е от хората, които дават отчет. Веднъж обяви, че има двама богове, един на небето и един на терена, визирайки себе си. По-късно обаче каза друго: "Сигурен съм, че Господ е българин". След като България загуби 1/2 финала от Италия, отново промени думите. "Все още мисля, че Господ е българин, но съдията днес беше французин!".
"Лошо момче? Аз съм този, който плаща сметките. Винаги съм имал свой стил. Имам силен характер и заради него често съм попадал в конфликти. Не се промених и така си създадох репутация. Ако нещо е бяло, трябва да кажеш, че то е бяло. Независимо дали ти харесва или не. Не ме интересува. Това, което мразя, са журналистическите лъжи. Когато започна да чета една статия и видя, че започва с думите "слух", "някой ми каза това", казвам, че е лайно и не й обръщам внимание. Нима има журналист, който ме познава истински, че да пише толкова много неща? Не, нито един не идва да обядваме в моята къща. Нека си живеят животеца, не ме интересува как го правят", продължава сам Стоичков.
На сутринта българинът имаше среща с един от патроните на мероприятието Майкъл Чорни. По-късно заформи фиеста на игрището. Един гол, две асистенции, Стоичков показа, че не е забравил работата си. "Обичам Израел", каза той. "Подкрепям инициативите на българските евреи. Те създават топла връзка между двете държави".
Еял Леви, "Маарив"
Превод: "Стандарт"
0
