Надпревара за продажба

Не виждам смисъл от обяснения относно разликата в класите между футболистите на Лудогорец и Арсенал. Това е напълно нормално, след като английският клуб може да си позволи да привлече Алексис Санчес и Месут Йозил, съответно от Барселона и Реал Мадрид. Нека не ги мислим Арсенал, те ще се оправят. По-важно е какво се случва в Лудогорец и защо се стигна до тежкото поражение на “Емиратс”? Защото това е единственият клуб, в който се работи правилно и успехите го показват.

Станахме свидетели на какви ли не коментари. Естествено, повечето злобни, защото в България много не обичаме силните и успелите. Всичко разбрахме. Как Лудогорец е отнесъл “шестичка” и как повечето българи е нямало да се радват, ако “орлите” поднесат нова сензация в турнира на богатите, защото някой не им бил симпатичен. Абе тези “капацитети” българи ли са? Всичко това от някакви анализатори, които си сменят мнението през два дни.

Сигурно преди всеки важен мач пишат по два коментара. Единият при победа, другият - при загуба, за да може да яхат вълната. И всичките тези фурнаджийски лопати имат зад гърба си по няколко провала и фалирали проекта под тяхно ръководство. Човек трябва да е луд, ако им се довери. На тях не им пука за нищо, освен за личното облагодетелстване.

Тази закоравяла медийна кохорта, която години наред чука на доста врати, е пагубна за родния футбол. Тези трябва да знаят, че не всички са като тях. Да слушаме, че Лудогорец е виновен за състоянието на родния футбол, идва малко в повече. Напротив, Лудогорец крепи родния футбол. Ако разградчани ги няма, някой друг ще стане шампион, но няма да ни има на картата на футболна Европа. Но спирам дотук, защото ми се повдига.

Разбира се, имаше и опити за точни коментари за представянето на “орлите” на “Емиратс”. Естествено, че Лудогорец заслужава критика за играта срещу Арсенал. Всеки, който мисли за доброто на БГ футбола, не би трябвало да им я спести. Няма спор, че “зелените” разполагат с доста качествени състезатели.

Отборът игра със самочувствие, но в Англия по нищо не личеше, че на терена излиза професионален тим. Разпилени, разделени на две групи - защитници и нападатели, и никаква тактическа дисциплина. Колкото и да е силен Арсенал, не може футболистите на Венгер с два паса да излизат сами срещу вратаря. Доста пъти, не инцидентно.

Не вярвам Георги Дерменджиев да е дал указание половината тим да не се връща в защита. Такъв вариант не съществува. Лично аз видях футболисти, които напълно загърбиха отборната игра и единствено мислеха как да се изявят индивидуално. Искаха да блестнат и да се продадат. Чакаха наготово да вземат топката, за да покажат силата си в атака.

Какво си викат: “Сега ни е паднало, тъй като цял свят ни гледа”. Само че тези момчета, визирам Кафу, Вандерсон, Мисиджан, Марселиньо и Натанаел, трябва да разберат, че така не става. Не случайно бърз и агресивен нападател като Кафу, в този двубой изглеждаше бавен.

Съвсем логично в повечето случай закъсняваше. Избираше грешна позиция и се оказваше в ролята на догонващ. Скаутите на големите отбори не са чак такива балъци. Милиони се дават за футболисти, които спазват тактическа дисциплина. А и плюс това, по този начин се изявяват по-лесно. Грешното движение и разпиляването по терена може да даде отражение дори и на гении като Меси. Какво остава за останалите футболисти.

Въпросът е оттук нататък как ще се процедира с тези звезди. И ще успее ли Дерменджиев да овладее егото им. Със сигурност няма да е лесно.