На 6 март 1988 г. отборите на Левски и ЦСКА изиграват един от най-паметните мачове помежду си. На трибуните на "Васил Левски" 40 000 зрители виждат класически сблъсък между големи изпълнители. Съставът на Димитър Пенев повежда с 2:0 след едва 8 минути игра - точни са Любослав Пенев (дузпа) и Емил Костадинов. Този резултат обаче никога не е бил проблем за "сините". С бързи голове на Петър Петров и Георги Йорданов - Ламята Левски прави 2:2, а в 29-ата минута мощна тупалка на Наско Сираков за малко да скъса мрежата - 3:2!
До последния съдийски сигнал има много време, като Пената вади всички свои козове, но без успех. Пламен Николов - Джоджо не дава поле на действие на Христо Стоичков, а Николай Илиев прави същото с Любо Пенев. Левскарите са във вихъра си - Емил Спасов реди точен пас след точен пас, а Наско Сираков и Божидар Искренов забавляват публиката с трикови подавания с петички. Победата е за тима на Васил Методиев, а Сираков отново е големият герой на "сините". И през този сезон нападателят е в отлична форма. Логично пак той става голмайстор на "А" група. Вълка бележи 28 попадения, оставяйки зад себе си в подреждането деветката на ЦСКА Пенев и капитана на Етър Ивелин Младенов.
Още в края на 1987 г. Наско знае, че от следващото лято ще заиграе в Реал Сарагоса. Българският национал е чакан като топъл хляб на "Естадио Ла Ромареда". Там той става любимец на сръбския треньор Радомир Антич. Всъщност стрелецът на Левски е близо до Сарагоса още през 87-а, но властимащите спират трансфера. Мениджърът Пако Сантамария обаче не се отказва и скоро се стига до договорка: от лятото на 1988 г. Сираков става футболист на Сарагоса срещу $950 000. Половин милион долара Левски и НРБ ще приберат веднага, а до 1990 г. от Испания ще пристигнат още два транша. И докато асът от "Герена" чака да минат месеците до трансфера, тийнейджърите в столичния квартал "Зона Б-5" го молят редовно да спретне едно звездно мачле. По това време Наско и семейството му живеят в "Зоната", като футболистът и съпругата му Илиана Раева са сред най-популярните личности в махалата.
Скоро идва ден, в който Сираков изненадва приятно младежите. Звездата на Левски спира синята си лада и смигва на своите почитатели: "След малко идваме". След половин час в "Зоната" пристигат някои от звездите на българския футбол, начело с капитана на националния отбор Георги Димитров, Гиби Искренов и още 2-3 национали.
Мачлето се играе на игрището на 30 СОУ "Знаме на мира", основано няколко години по-рано като ЕСПУ "Людмила Живкова". Играе се с петима полеви футболисти плюс вратар. Решено е, че Наско Сираков ще вкарва само с глава. Професионалистите не дават много шансове на момчетата и резултатът бързо набъбва. Това носи няколко здрави балтии на Насо. "Бронзовата обувка" на Европа дори за малко да бъде контузен от един от тийнейджърите, който иначе е левскар.
В крайна сметка ритането завършва благополучно и всички си тръгват по живо, по здраво. Случката от този следобед през 1988 г. остава в недрата на спомените. Времето дава своята дан. Само площадката си стои същата.
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!
0
