Преди всяка лятна олимпиада името на Николай Бухалов някак си естествено изниква в съзнанието на всеки спортен фен в България. Той е двукратен олимпийски шампион от Барселона'92 и години наред правеше така, че България да е сила в кану-каяка. 20 г. по-късно Бухалов продължава да се занимава с млади състезатели като ръководител на клуб "Тракия" и да се бори за мястото на страната ни в този спорт. С негова помощ България вече организира и предстои да приеме няколко големи състезания. Само преди 2 дни в Пловдив завърши европейското първенство за юноши, девойки и младежи до 23 г. Пред "7 дни спорт" Бухалов говори за българското представяне на турнира, отстъплението ни в кану-каяка и за това ще има ли нов Николай Бухалов.
- Каква е оценката за организацията на европейското първенство?
- Не искам да казвам, че е отлична, защото все пак съм от организаторите. Но отзивите на всички чуждестранни гости са много положителни. Разбира се, при организирането на първенство с близо 1000 участници винаги има някакви дребни пропуски. Имаше и екстремни обстоятелства - няколко дни преди европейското горяха хангарите на гребната база, след това трябваше да ги изчистим и пребоядисаме. През втория ден на турнира удари градушка, спря токът и състезанието беше прекратено за няколко часа. За щастие след бързата реакция на всички институции европейското продължи нормално и оценката е много добра.
- Българското представяне обаче не беше според очакванията - имаме само един сребърен медал.
- Щом така се е случило, значи това е реалното положение в момента. Разбира се, искаше ни се повече. Имахме доста финали и класирания между 5-о и 7-о място, което е добре. На европейското доминираха Русия и Беларус, където явно нашият спорт се развива с бързи темпове. При тази конкуренция, щом сме на финалите, значи е добре.
- Ангел Кодинов беше наречен новият Николай Бухалов. Как се развива той според вас?
- Развива се много добре. Успя дори да спечели квота за олимпийските игри, което в нашия спорт е изключително трудно. На това европейско се представи добре. Мисля, че приказките за това, как ще спечели медали, хвърлиха сянка върху представянето му.
- А сравненията с вас натоварват ли го и как гледате вие на тях?
- Не знам дали той е новият Николай Бухалов. Аз не съм бил новият Любен Любенов. Всеки има свой път и пише сам историята си. Той е Ангел Кодинов и трябва да напише своята.
- Може ли да се говори за нещо повече на игрите в Рио, или по-скоро ще участва на олимпийския принцип?
- Ангел все още е млад, но трябва да имаме предвид, че олимпиадата е място, на което изгряват млади звезди а големи шампиони понякога се провалят.
- Българският кану-каяк бележи сериозно отстъпление в последните години, а успехите са само спомен. Защо е така?
- Не само кану-каякът, а и целият ни спорт не е това, което беше. Системата, която изведе България до спортните върхове от Сеул например, вече я няма - начин на работа, финансиране, организация. Целият ни спорт бележи отстъпление. Не че министерството и федерациите нямат желание. Просто я няма системата на работа. При нас момчета, които да тренират, винаги ще има. Разбира се, че на мен ми се иска да се представяме по-добре на европейски и световни първенства и олимпийски игри. Българският спорт ще има своите имена, които ще ни радват и ще ни представят пред света, но старите времена няма как да се върнат. Аз го знам много добре, защото като председател на клуб "Тракия" всеки ден се сблъсквам с действителността.
- В следващите 2 години България е домакин и на други големи прояви. Може ли това да помогне за популяризирането на спорта?
- Не трябва да разчитаме на домакинствата. Ние трябва да търсим начин да популяризираме спорта, защото, за да излезе един изявен състезател, трябва да се занимават много повече хора. Няма как да започнеш с един човек и да разчиташ, че той със сигурност ще стане голям шампион.
- Има проект за дублиращ гребен канал в Пловдив, а зам.-кметът Георги Титюков обяви, че това ще постави пловдивската база в топ 3 на света. На какъв етап е проектът?
- Проектът е спрян заради съдебни дела от еколози. В момента, в който делата приключат, трябва да започне изграждането.
- Може ли да има други интереси зад тези дела?
- Не знам какви са подбудите им. Когато се обсъждаха финансовата рамка и колко дървета ще бъдат изсечени, в залата бяха същите хора, които сега водят делата
- Този втори канал е задължително условие за част от домакинствата в следващите години. Може ли да се стигне до отнемане на тези състезания от България?
- Надявам се да не се стигне дотам. Когато спечелихме домакинството за световното първенство по кану-каяк за юноши и девойки и младежи до 23 г. през 2018 г., ние обещахме, че ще има втори канал, защото вече имаше проект. Това е много голямо първенство - над 2000 човека ще дойдат и не виждам как този канал ще се справи. Предназначението на загряващия гребен канал е лодките, които отиват към старта, да не се движат в трасето и да не пречат. Ако нещата останат така, сигурно след това състезание повече няма да можем да спечелим домакинство на голямо състезание. Този втори канал няма да е само за ползване от кану-каяка и гребането. Той ще е за целия град. Пловдив е беден откъм паркове. Градът е много концентриран и точно гребната база е много посещавана от хората. В почивните дни не можеш да се разминеш и този втори канал ще разшири парка.
- Разбра ли се каква е причината за този пожар преди европейското?
- Не мога да кажа каква е причината. Действително температурата, която се е развила вътре, е била много голяма, защото гредите са се огънали. От опит знам, че лодките не горят. Участвал съм при бракуване на лодки и сме опитвали да ги горим, но не се е получавало. Казаха, че всичко е тръгнало от диспенсър за вода. Случаят е приключен, направени са заключения. Всички останали хангари са боядисани и оправени. Само този, от който тръгна пожарът, остана така, защото нямаше време да го ремонтираме преди европейското.
- След толкова много успехи като активен състезател как намирате мотивация да продължавате да се занимавате със спорт?
- Може би точно тази упоритост ме е направила шампион. Не знам докога ще продължавам. Човек стиска зъби, упорства, но всяко нещо си има край. Поне засега продължаваме.
Тодор Христов
0
