"Не знаех къде точно е върха и загубих време в нощното катерене", така най-кратко Боян Петров описва първия си неуспешен опит за изкачване на връх Макалу.
След като приключи мисията си на Анапурна, Петров имаше кратка почивка в Катманду. След пристигането си в предния базов лагер на Макалу той реши да опита да изкачи седмия си осемхилядник още с първата група алпинисти, въпреки че е нямал време да опознае добре обстановката и останалите участници.
Непознаването на маршрута го е забавило в решителната последна част. Загубата на време го принуди да спре на 150 метра от върха и да се върне в очакване на втори опит.
"За мен остават всички знания за трасето, които смятам да използвам в следващия опит. Такъв ще има и засега знаем, че датите ще бъдат в периода 18-22 май, така че вече си точа котките и сечивата", обобщава зоологът в дневника си.
Дневникът на Боян Петров от Макалу
След само два дни почивка в Катманду (5-6 май) се отправих към следващия етап на пролетните ми експедиции към високите планини. Тялото ми бясно се нуждаеше от още почивка, от още топлина и още близост до базов комфорт. Толкова добре ми беше в хотела, че не исках въобще да си тръгвам. Въпреки, че ме водеха по ресторанти и ядях през два часа, за два дни едва качих 2 кг, които бързо щяха да отлетят предвид това, което ме очакваше.
Предния базов лагер се намира в подножието на северната стена на Макалу на височина 5700 метра. Главният връх на не се вижда на снимката, той е отзад и може да се види само от Лагер 3 и 4
7 май: Рано сутринта излетях за столицата на шерпите - Лукла. Самолетите се приземяват срещу наклон и излитат по нанадолнище. Оттам без мотаене отлетяхме направо за предния базов лагер (АВС - advanced base camp) под Макалу. Той е един от най-високо разположените за атака на осемхилядник - 5700 м. Предимството е, че до върха катериш по-малко, а недостатъкът е, че не се възстановяваш.
Моето кацане беше използвано за спасителна акция на испанеца Хесус Моралес, който въпреки прекарания период за аклиматизация не се беше адаптирал достатъчно и от два дни береше душа и чакаше хеликоптер. След експресно почистване ме настаниха в неговата палатка. В АВС преброих около 95 палатки (заедно с кухните и столовите) от пет експедиции. Сезонът беше започнал около 20 април, като повечето експедиционери бяха дошли след 10 дни трекинг от низините. Аз набързо се запознах с всички, които не бяха някъде по лагерите. На база парите, които бях заплатил веднага ме определиха като член на икономичния пакет/палатка. Представителите на "бизнес пакета" си имаха личен шерпа, кислородни бутилки, ядене на корем, отопление в базовите палатки, благини като бира, сокове, плодове и т.н.
Лагерът се намира върху камъни и лед в подножието на северната стена на върха. Ако времето е хубаво, слънце грее между 8 и 16 ч. Най-високата му точка не се вижда от базовия лагер, а се вижда само от Лагер 3 и 4. След като разбраха, че идвам от изкачен Анапурна започнаха да споделят повече от живота в лагера. Разбрах откъде се тръгва за нагоре и колко отнема да се предвижваш между лагерите. От приказка на приказка разбрах, че една група се готвеше да атакува на 11 и 12 май. Психологически беше прекалено скоро след пристигането, исках да опозная повече района но след като става дума за първа атака за сезона реших, че и аз ще участвам.
8 май: Разходих се малко в района, поснимах за да имам за спомен къде съм бил, приготвих си раницата и бях готов. След Анапурна нямах никакви колебания с каква екипировка, храна, газ и въобще всички детайли в раницата, така че да не надвиси 16 кг.
9 май: Станах закусих овесени ядки с мляко и поех нагоре. Знаех, че днес ми предстои кратък преход, така че не тръгнах прекалено малко. Видях, как дойде един хеликоптер и откара един американец, който беше решил, че психологическата му несъвместимост с планината ще бъде достатъчна, за да "осребри" застраховката му за хеликоптер. За малко над три часа, без никакви трудности по трасето стигнах до Лагер 2 (6400 м), изкопах си площадка и се настаних. Заваля сняг, дойдоха облаци и всичко стана абсолютно белота. Това на почивката не пречи, така че се наспах добре.
Скално-ледената стена, която се преодолява между Лагер 3 и Лагер 4. Пред мен са поне 6 човека, които успях да задмина само с бързина
Прочети повече на dnevnik.bg
0
