Кой е той
Наричат го Супер Бобо или Поразяващата лява ръка. Това е едно от новите попълнения на волейболния Левски този сезон - Боян Йорданов. Роден е на 12 март 1983 г. в София. Висок е 197 см. Той е една от легендите на националния отбор по волейбол, с който печели бронзови медали от Световното първенство в Япония през 2006 г. и от Световната купа година по-късно в същата страна. 6 пъти е шампион на България с Левски-Сиконко. С екипа на Олимпиакос е определен за Волейболист №1 на Гърция за сезон 2007/2008 г. Пред "България Днес" Йорданов разкрива дали би се върнал отново в националния отбор, обиден ли е на някого и докъде може да стигне възроденият тим на Левски.
- Бояне, какво е чувството да си отново в Левски 10 години по-късно?
- Определено ми е странно. Няма какво да се лъжем, нивото вече не е толкова високо. Мое решение беше да си остана в България. Опитвам се да си възвърна формата, защото от два месеца не бях тренирал. Важното е да помогнем на "ЛевскиЧ и да останем в битката. Апетитът идва с яденето.
- Каква е разликата между сегашния Левски и онзи, с който вдигна шест пъти титлата?
- Ако трябва да правя сравнения, не мога да намеря много общи неща. Тогава нивото беше много по-добро. Дано нещо да се промени, но със сигурност няма да стане с магическа пръчка.
- Имаше ли други оферти за повече пари?
- През сегашния трансферен прозорец имах много повече оферти, отколкото през лятото. Със сигурност финансовите предложения от чужбина бяха доста по-солидни, но прецених, че за мен най-добре ще е да се върна вкъщи.
- Играл ли си досега в кариерата си за клуб, който заема толкова ниско място в класирането?
- Със сигурност не съм, но това е родният ми клуб и идеята е да го върнем там, където му е мястото! Да бъдем една от водещите сили. От последен да станеш първи звучи малко в сферата на илюзиите. Мястото до плейофите засега също е доста далеч, но играем и каквото стане.
- На първия мач с Добруджа надъхваше публиката, гореше заедно с нея.
- Изключително ми беше приятно отново да играя пред българска публика, въпреки че изобщо не бях подготвен. Исках да компенсирам това с повече желание.
- Приемате Монтана в празна зала, как ще се отрази това на отбора?
- Кофти е да се играе пред празни трибуни. Надявах се да съберем пак пълна зала, но такава е ситуацията. Не е приятно, но ще се съобразим. Излизаме да си изпълним задачата.
- Какво е да имаш за треньор човек като Андрей Жеков, с когото дълго време си играл рамо до рамо?
- Не мога да приема Андрей като треньор все още. Чакам го да се възстанови напълно и да заиграем отново заедно, ще ми бъде много интересно. Повечето момчета не са тренирали по този начин. Андрей е сменил доста треньори и е научил много във волейбола. Има ясна представа за това как да се получат нещата.
- Стана ясно, че и Владо Николов ще се завърне да завърши кариерата си в Левски, как прие тази новина?
- Тази новина я знам доста отдавна. Винаги е хубаво да се завърнем в един момент там, откъдето сме тръгнали. Така и трябваше да стане.
- Имаше атака срещу Владо, свързана със залози, има ли някакъв политически натиск срещу Левски?
- Разбрали сме се да не коментираме тези неща.
- Другия месец влизаш в Христовата възраст. Доволен ли си от това, което постигна в кариерата си дотук?
- Със сигурност съжалявам за олимпиадата през 2008 година. Там имахме шанс, който поради доста фактори не успяхме да реализираме. Не мога да кажа, че не съм доволен от кариерата си. И на национално, и на клубно ниво съм постигнал доста от нещата, които искам. Благодарен съм, че съм имал този шанс да играя и са ми се сбъднали мечтите.
- Окончателно ли е решението ти да не играеш за националния отбор? Ако получиш повиквателна, как ще постъпиш?
- На този етап не виждам как мога да играя за националния отбор. Това трябва да го прецени треньорът. Никога не казвай никога. Националният отбор е нещо, към което съм се старал винаги. Това ми е давало мотивация да продължавам и да се боря. С тима са ми свързани някои от най-хубавите моменти в живота.
- Говорили ли сте с Пламен Константинов по темата?
- Със сигурност не сме си говорили нищо за националния отбор. Обсъждали сме моментното състояние на Левски, моята подготовка.
- Има ли обида у теб, когато преди години те бяха забравили за националния отбор?
- Не сме малки деца, че да се сърдим. По-скоро е имало огорчение поради това как постъпваха с мен. Много от вас не знаят, но по времето на Силвано Пранди отношението му към мен беше некоректно. Не знам поради каква причина. Разбирам, че всеки треньор си има виждания, и бих уважил едно такова решение, ако ми каже, че няма нужда от мен. Право в очите няма лошо да се казват нещата. Вместо това тогава ме караха три пъти да ходя до Варна. След това ме връщаха от тренировки, освобождаваха ме от лагери. Не е имало някакъв личен конфликт между нас. Явно не съм бил толкова важен и така са преценили.
- Пропускаме Олимпиадата в Рио.
- Факт е, че световни сили във волейбола ще гледат олимпиадата в Рио по телевизията. Европа страда за олимпийски квоти. За съжаление такъв е форматът и трябва да се примирим.
- С какво се занимава Супер Бобо, когато не е във волейболната зала?
- Сега всеки ден съм в залата. Когато имам време, обичам да пътувам с приятели. Разпускам, като ходя на кино. Чета и по някоя книжка.
- Дядо ти Преслав е бил вратар. Гледаш ли футбол?
- Интересувам се много. Гледам мачовете на футболния "Левски". Даже в края на миналата година ходих да подкрепям отбора в Ловеч на злополучния за нас мач с "Литекс" за купата на страната. Първите няколко мача тази пролет ще решат сезона. Според мен отборът на "Лудогорец" е с една класа над останалите претенденти за титлата. Естествено, аз стискам палци ДЛевскиУ да успее да се пребори. Обичам също да гледам тенис и баскетбол.
- Мислиш ли вече за брак, деца?
- Надявам се скоро да ми се случат и на мен тези неща. Първо трябва да намеря подходящия човек, с който заедно да градим живота си.
Добромир ДОБРЕВ, "България Днес"
0
