Датата е 9-ти февруари 1998 година. В Нагано, Япония се провеждат Зимните олимпийски игри. Феновете на пистата "Нозова Онсен" тръпнат в очакване под неспирно сипещия се сняг. Предстоят им спиращи дъха мигове. На хиляди километри от Япония, на площ от 111 хил. кв. км милиони българи също тръпнат в захлас, стискайки палци на едно младо българско момиче - Екатерина Дафовска. На 22-годишната Катя й предстои участие в една от най-тежките дисциплини в биатлона - 15 км.
18 години след първото и единствено дотогава отличие за България от Зимни олимпийски игри - бронзовия медал на Иван Лебанов от Лейк Плейсид, САЩ, Дафовска пренаписва историята на олимпийския спорт у нас. Биатлонистката ни финишира първа с време 54:52,00 минути. Родният трибагреник се е вее над всички останали, а България и светът са в шок!
Няколко месеца по-късно Екатерина е избрана за Спортист №1 на Балканите, като зад себе си оставя сръбския баскетболист Деян Бодирога и румънската лекоатлетка Габриела Сабо. Не е изненада и признанието у нас - Спортист на годината.
Този уикенд, 18 години след най-големия български триумф в биатлона, в родния гранд на олимпийската ни шампионка - Чепеларе, се проведе традиционният зимен празник в нейна чест. Млади и стари се веселяха и наслаждаваха на забавленията на площад "Олимпийски", а Дафовска бе заедно с тях, за да се върне отново към върха в спортната си кариера.
"Времето мина много бързо. Когато се върнах през 1998 към успеха на Иван Лебанов, си мислех, че 18 години са цяла вечност. Сега може би на по-младите им се струва така. Надявам се, че в бъдеще отново ще имаме поводи за радост и гордост на Зимни олимпийски игри", не скри вълнението си златната медалистка от Нагано'98 и европейска шампион от Мински'2004.