След като спечели сребърни медали на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. и на Световното първенство на закрито същата година, беларуският многобоец Андрей Краучанка най-накрая се изкачи и на най-високото стъпало на почетната стълбичка, след като си тръгна със златото в седмобоя на шампионата на Стария континент в Париж в началото на този месец.
Той спечели златни медали в десетобоя на европейското юношеско първенство през 2005 г. и на шампионата на Стария континент за младежи до 23 години през 2007 г. , но златото му в седмобоя от френската столица беше първата титла за него от голямо първенство при мъжете. Краучанка постигна лични рекорди в тласкането на гюле от 15,04 м и в бягането на 1000 м (2:39,80 мин) и стигна до златото с нов национален рекорд на Беларус от 6282 точки.
В специално интервю пред вестник “Комсомолская Правда“ Краучанка говори за самото състезание, сънищата си, татуировките и бързите коли. Ето какво сподели беларуският атлет:
- Преди каза, че имаш пророчески сънища, вярно ли е това?
- Винаги имам пророчески сънища преди състезание, включително и преди Париж. Сънят ми този път беше, че в Париж ще трябва да се съревновавам с французина (сребърният медалист Надир Ел Фаси) чак до последната дисциплина. Сънищата ми започнаха преди световното юношеско първенство през 2003 г. и обикновено включват с кого ще трябва да се боря за медалите.
- Помагат ли ти тези сънища?
- Да, анализирам начина, по който да протече състезанието, но никога не виждам края. Но нямам пророчески сънища за моя живот. Не съм екстрасенс и не мога да предвидя нещата.
- Какво мисли майка ти за тези сънища?
- Тя винаги се моли за мен и в крайна сметка аз съм в атлетиката благодарение на майка ми. Започнах с атлетиката, след като баща ми напусна семейството, когато бях на 9 години. В момента сме в добри отношения, но тогава беше трудно за нас, майка ни изпадна в трудни времена и тя реши, че трябва да се занимавам със спорт.
Когато треньорите видяха, че съм способно момче, те ме записаха в Олимпийското спортно училище в Гомел. Бях 14-годишен и в непознат град, трябваше да се преместя от Петриков. Трябваше да живея сам в пансион без майка ми. Беше трудно, тя ми липсваше, но след това свикнах. Прибирах се вкъщи на един или два месеца, но нямах пари за по-чести посещения.
- Още ли живееш в Гомел?
- Да. През 2008 г. купих апартамент там, направих ремонт и поканих майка ми да живее с мен и тя дойде. Много я обичам, но вече не можехме да живеем заедно. Бях свикнал да съм независим, а на майка ми й е по-удобно в нашия роден Петкриков, така че тя се върна там.
- Защо не живееш в Минск, правителството ти даде апартамент там след Олимпийските игри през 2008 г.?
- Брат ми живее там. Аз съм щастлив с всичко в Гомел.
- Разкажи ни за наградата за феърплей, която литовецът Дариус Драудвила спечели през януари?
- На последното европейско първенство на открито (Барселона 2010) прътът ми за овчарски скок се счупи и ако Дариус не ми беше услужил с неговия, нямаше да мога да завърша състезанието. Той ми даде своя прът и накрая спечелих бронзов медал. Моята федерация го номинира за тази награда. На последното европейско първенство (Париж 2011) ние се срещнахме отново, прегърнахме се и се поздравихме. Мисля, че можеш да се съгласиш, че фактически ние сме едно семейство.
- Въпреки това някои други атлети са ти отказали?
- Да, те не биха помогнали на колега-състезател. Те разбраха, че ако го направят, могат да загубят от това. Въпреки това аз не ги мразя, не съм отмъстителен, но ако бях на тяхно място, щях да постъпя точно като Дариус.
- Имаш много татуировки и след победата в Париж каза, че ще си направиш още една. Каква ще бъде тя?
- Нещо, свързано с десетобоя. Вероятно сте виждали, че на прасците ми има фигури, малки мъже, които представят десетте дисциплини от десетобоя. Направих си тези татуировки през 2006 г. Три години по-късно си сложих ангел-пазител на гърба, тъй като през 2009 г. преминавах през труден период в живота си. Късметът ми бягаше и имах проблеми със здравето, имах пневмония.
- Как е здравето ти в момента?
- Все още имам проблеми с глезена. В Париж се състезавах с много болка.
- Каква е историята с твоята кола и смяната на номера?
- Няколко десетобойци имат коли, чиито регистрационни номера завършват на 9000. Аз имах кола, чиято регистрация завършваше на 8617, номерът на точките в моя национален рекорд. Но неотдавна реших, че не е нужно да си суеверен за номера и смених моето Ауди с БМВ с регистрационен номер 5555. Смених го просто защото колата беше хубава. Въпреки това точно в момента колата се ремонтира и трябва се возя с таксита. Причина за това е инцидент, който се случи по време на гонка с един мой приятел. Двамата искахме да видим чия кола е по-бърза. Слава Богу, аз съм добре, а колата не пострада толкова.
0
