Симеон Варчев: Баскетболът ми донесе слава и много болести

"Съжалявам, че не се оттеглих по-рано, но исках да помагам"

Легендата на българския и в частност варненския баскетбол Симеон Варчев обяви официално, че се оттегля от ръководството на Черно море. На 72-годишна възраст той изкара последните си 33 лета при моряците. Първо като треньор, а през новия век и като директор. Изведе клуба до най-големите му успехи, печелейки 3 титли и 4 купи на страната за този период. В последните месеци обаче варненци изпаднаха във финансова криза, което в съчетание с личните здравословни проблеми на Варчев доведе и до неговата „оставка”. Бившият национален селекционер говори пред „Тема Спорт” за ситуацията в Черно море, добрите и лошите си моменти в клуба.

Г-н Варчев, с какво чувство се оттегляте от Черно море? Облекчение, притеснение или задоволство?

- Имаше и трудни години, имаше и успешни такива. Доста пъти изпадахме във финансово затруднение. Варна е особен град, тук бизнесмените не са много по даването.

Въпреки това за близо 35 години не ви е минавало през главата да напуснете Варна.

- Да, така е. Доста години станаха. На 1 септември 1982-а пристигнах във Варна. Чувствам се изморен до такава степен, че не изпитвам удоволствие от това, което работя. Човек влага много усилия в нещо, а отстрани изглежда по друг начин. И тълкуванията и приказките са такива, че не отговарят на истината.

Съжалявате ли в такъв случай, че не се оттеглихте по-рано?

- Съжалявам, да. Трябваше да го направя по-рано, но исках да помагам. Чувствам се отговорен, но не и за това състояние. За него са виновни онези, които правеха бюджета, а сега изчезнаха. Манталитетът им явно е такъв.

Има ли едно чувство на самотност сега? Предполагам, че когато клубът беше успешен, сте били обграден от много хора, а сега сигурно не е така?

- Вярно е. Когато бяхме на върха, имаше много хора, които искаха да са до нас. Сега обаче изчезнаха всички. Но и тези, които имат амбиции да ме няма, ако мога да го кажа така, ако наистина се хванат да работят, сами ще се убедят, че това, което са го мислили, не е точно така. Нещата са много по-сложни, отколкото им се струва.

Здравословното ви състояние ли е основната причина да се оттеглите?

- Да. Имам много заболявания и вземам сериозни медикаменти. Трябва ми спокойствие, а точно тази година е пълно безпокойствие.

Колко всъщност е тежко състоянието на клуба?

- Толкова, колкото се знае от обществеността. Няма нищо скрито. Аз паднах в един капан. Казах ти, че сме имали и други периоди тежки, но точно такъв – не. Много спонсори, а парите не стигат. От една страна, имаме спонсор, а от друга - нямаме пари за заплати. Това е най-гадното в цялата история. След месец и половина ще има Общо събрание.

Ще попадне ли клубът в добри ръце?

- Би трябвало. Нали много говорят някои хора, интересуват се. Ще видим какво ще се случи. Дано да попадне в добри ръце, защото в противен случай ще стане много по-страшно.

Доста дълго сте част от Черно море – и като треньор, и сега като директор. Имали сте много хубави и тежки моменти. Кога сте се чувствал най-добре в клуба и кога ви е било най-тежко?

- Най-щастлив съм бил през 1985 година Тя е важна в моята биография, защото тогава станахме шампиони в един много тежък турнир в София, когато отборът беше много разнороден. Бог да ги прости Христо Борисов и Бойчо Брънзов, бяха на по 39 години, а Димо Костов, Денислав Коцев и Маргарит Кайряков бяха на по 22-23. След това хубави години бяха с Тодор Стойков, Иван Друмев, Левен Белберов от 1998 до 2000 година. Това е спортно-технически. През 1985-а след шампионската титла взеха Георги Глушков във Финикс в НБА. Имах шанса да отида с него 20 дни по време на предсезонната подготовка на тима. Финансови колапси обаче сме имали доста пъти. Битките са били жестоки. 2000, 2003, 2011 година. Нямахме никакви спонсори и едва успяхме да се спасим.

Споменахте Георги Глушков и Тодор Стойков. Първият е играл за вас и в Ямбол, като лично сте настоявали да го вземете във Варна. С него или със Стойков се гордеете най-много като израстване?

- Георги Глушков е изцяло мое откритие, докато Тодор Стойков е на Петко Делев, а се разви при мен. Първите си години той бе в ръцете на Петко. Гордея се и с двамата. Радвам се за всеки, на когото сме дали път. Дошъл е в школата, направил е нещо, постигнал е някакви резултати. Всичко това ми е носило голяма радост.

А какво ви донесе баскетболът?

- Слава, вътрешно удовлетворение за труда и много болести. Нещо като ин и ян бе той за мен.

Какво ще кажете на хората, които сега се радват, че се отдалечавате от клуба?

- Да бъдат по-малко лоши, ако е възможно. Да не злорадстват, защото такава е човешката съдба Да има във всеки малко доброта. Стига злоба.

Оставате ли близо до баскетбола и ще продължите ли да помагате на Черно море?

- Всичко зависи от това, какви хора ще влязат в клуба. Ако са свестни хора и имат желание да работят – да. Ако са такива, които си мислят, че светът се върти около тях, нямам намерение да се доближавам.

Вие сте част и от Управителния съвет на федерацията. Ще останете ли там?

- Ако се нуждаят от мен, ще помагам. Ако не – няма проблем.

Хари Латифян, "Тема Спорт"