Велизар Чернокожев е спряган от специалистите в България като следващия голям диагонал, който ще тръгне по стъпките на Владо Николов и Цветан Соколов. На 20 години той вече е лидер на Добруджа, след като напусна през лятото родния Левски. 212-сантиметровият исполин направи първите си стъпки и в мъжкия национален тим, макар и в Б варианта му, с който спечели сребърните медали от Европейските игри в Баку. Той се съгласи да отговори на въпросите на „Тема Спорт” след изненадващата загуба от Левски с 1:3 преди два дни.
Стартирахте новата година със загуба. Очакваше ли подобно начало?
- В интерес на истината не очаквах, но винаги го има като вариант. Аз лично вярвах, че ще победим и ще започнем годината с успех, особено срещу Левски. Защото би трябвало да сме мотивирани, да играем на високо ниво. Мислех, че ще ги превъзхождаме чисто игрово. Сега продължаваме да гледаме напред.
Доволен ли си от играта ти, въпреки поражението?
- Не, не съм, ако бяхме били, тогава щях да съм. Щом губим, значи не правим нещата както трябва.
Бивш играч на Левски, стартирал си кариерата си в този клуб. Чувстваше ли се по-специално срещу сините?
- Не, определено не. Чувствам се по-различно, когато играя срещу ЦСКА. Когато бях в Левски и имахме мач с ЦСКА винаги беше друго. Все пак е вечното дерби. Заряда му е различен, мотивацията също, събират се агитки. Свикнал съм, когато играя срещу тях, така да се каже, да се „взривявам” и да съм на предела на силите си, за да ги победим. Срещу Левски, като бивш клуб, може да се каже, че исках да победим и аз да покажа най-доброто от себе си, но не успяхме.
С какво е по-различен престоя ти в Левски, от този в Добруджа, ако изключим финансовата част?
- Разликите са много. Има база, има две зали за волейбол, фитнес, стадион, парк, като цяло за тренировки има абсолютно всичко. Има два хотела, храната е на ниво, а тя е много важна за един спортист. Ние трябва да се храним под режим. Сутрин, обед и вечер всичко е организирано. В Левски така беше може би само първите две години, а това беше много отдавна, преди вече 5-6. Тогава имаше обяд и вечеря, сега няма нищо. Това е много жалко. И на последно място слагаме и финансовите различия. В Левски не получавах никакви пари, а в Добрич получавам, което не е малко. Разликата е много голяма.
Поддържаш ли приятелски отношение с момчетата от Левски?
- Може да се каже с всички, дори и с по-новите и по-опитни – Боян (Йорданов), с Методи (Ананиев), с Лалов и Рагин. С по-малките даже повече, все пак до скоро бяхме едно семейство, били сме много пъти на състезания заедно.
Найден Найденов те определи като бъдещия Цветан Соколов в националния отбор. Как ще го коментираш?
- Не знам дали съм Цветан Соколов, Любо Ганев или някой друг диагонал. Но се радвам се, че хората виждат в мен перспектива и развитие, както и че с годините показвам качества и ме сравняват с такива имена. Това може само да ме мотивира, за да работя и да достигна тяхното ниво. Надявам се наистина да потвърдя думите на Найденов, че мястото ми е там.
Тези сравнения ласкаят ли те?
- Естествено, че да. Всеки би се чувствал поласкан, като го сравнят с такива имена.
Пламен Константинов следи сериозно мачовете от първенството. Очакваш ли да те повика в отбора през лятото?
- Затова тренирам, затова и се опитвам да показвам какво мога във всеки мач. Старая се да бъда все по-добър и по-добър, за да може когато дойде времето за събиране на отбора през лятото, аз да попадна там. Вече дали ще се случи, това зависи от мен и от селекционера. Аз като цяло очаквам. Пожелавам си да бъда здрав, за да тренирам, ако го правя съвестно, е напълно възможно да попадна сред избраните.
Според теб как се справи тима на олимпийската квалификация?
- За възможностите на отбора , според мен се справиха добре. Имам предвид, разболяването на Пенчев, Соколов още не се е възстановил. Те са важни за отбора, без тях е трудно да покажем, това на което сме способни. За тази конфигурация на тима, показахме добро представяне. Квалификацията беше безумно силна, може би това са най-добрите отбори в света, като изключим Бразилия и САЩ. Наистина е много трудно да се играе срещу тях на такова високо ниво.
А как се справи със задачата си Николай Учиков?
- Не мога да коментирам. Познавам го много отдавна, може би това беше един от първите волейболисти, с когото се запознах, тъй като трябваше да живея при него. Аз, като цяло много харесвам как играе.
Какво научи от него?
- Не мога да кажа, че съм научил много. Аз се запознах първо с него, но не го познавам чак толкова добре. Мисля, че направи каквото можа, използва шанса си за изява и се справи добре.
Има ли някой чуждестранен отбор, на който да си фен?
- Чисто като фен – на Тренто. Първо, защото играят българи, бил съм там. Познавам се с Радо, с Матей, познавам ги всички в клуба. Много е хубаво. Други отбори от високото ниво, също харесвам като треньори и селекции, но не мога да гадая как е при тях, чувал съм само, че е хубаво, но за Тренто го знам от първо лице.
Искаш ли да играеш там?
- Да, искам! Дай Боже, да се случи един ден!
Договорът ти с Добруджа изтича тази година. Какво ти предстои?
- Да се надяваме, че предстои национален отбор през лятото. Ако не, става по-сложно. Но … Предстоят и тренировки.
А на клубно ниво?
- Още нищо не се знае. Ако не си намеря добър отбор в чужбина, който си заслужава, който да има добри треньори, които да се занимават с моето развитие, да имат добър колектив, разпределител и т.н, не бих отишъл в чужбина само колкото да не съм в България. Ако не се случи, ще остана да играя за Добрич.
Паулина Андреева, "Тема Спорт"
0
