Хокеят на лед у нас е до точката на замръзването. На световното за младежи до 20 години, което винаги е около Нова година, най-доброто българско класиране е през сезон 1985/1986. Тогава националите печелят група C (17-о място в света), а след година играят във втората осмица на планетата.
В последните си 10 участия България е неизменно в последната трета дивизия, където се разпределят местата от 35-о надолу. Преди 2 зими домакинството на турнира в тази дивизия ни даде голяма доза оптимизъм не само от второто място (загуба само от Китай), но и заради показания потенциал от няколко талантливи момчета, играещи тогава в Словакия и Чехия. Но миналата седмица Българската федерация по хокей на лед (БФХЛ) отказа участие на световното до 20 години - трета дивизия в Нова Зеландия.
"Този сезон имаме много далечни и скъпи дестинации за участие на световни - обясни Красимир Кръстев, председател на БФХЛ. - Освен младежите, които няма да пътуват до Нова Зеландия, жените ще бъдат в Хонконг, юношите до 18 години в Тайван и мъжете в Кейптаун. Само за пътуване трябва да дадем близо четиристотин хиляди лева. А от министерството за 2014-а ни отпуснаха само 50 000 лв."
Зимният дворец в София редовно бе домакин на световни в различни възрасти и това подпомагаше бюджета на БФХЛ. На конгреса на Международната федерация по хокей на лед (ИИХФ) през месец май обаче бяха отхвърлени кандидатурите ни за шампионатите за мъже и младежи. При това тогава БФХЛ игра "на сляпо", без да е ясна съдбата на Зимния дворец, за чийто ремонт бившият спортен министър Мариана Георгиева планираше скандалните 50 млн. лв. Сума, достатъчна за изграждането на 2-3 нови малки зали за зимни спортове. Но това е друга тема...
Отказ от участие след конгреса значи глоба от 7500 швейцарски франка, а ако стане след септември - сумата се удвоява. Ако санкцията не се плати, федерацията няма право да участва на следващи първенства.
"Оттеглянето ни е съгласувано с ИИХФ - каза Кръстев. - Прояви се разбиране и глоба няма да има."
Най-големите критики към Кръстев в хокейната общественост са свързани с лошата организация на работа във федерацията. И най-вече за това, че половин година не е предприел нищо за финансовото осигуряване на сезона за националните отбори. И еднолично е сложил кръст на младежката формация, в която има половин дузина момчета, играещи в чужбина и подготвящи се главно за този форум.
"Не съм взел решението сам - отговори Кръстев. - Мнението надделя с гласовете на 4 членове в управителния съвет. Още от месец май се знае какъв ни е бюджетът.
Обсъждани са средствата, които ни трябват. Ние дори не отговаряме на изискванията на ИИХФ, защото имаме само два клубни отбора до 20 години и съответно няма първенство за тази възраст. Освен това е безпредметно да харчим толкова много пари, при положение че миналата година младежите завършиха последни. Доста от тях ще играят на световното за юноши до 18. А догодина ще стабилизираме тима до 20 години."
Дали обаче това не е само началото на края на българския хокей на лед? Може да последват откази от участие и на следващите световни, защото още не е ясен бюджетът на федерацията за догодина. При тенденцията за намаляване на отпусканите от държавата средства за този спорт БФХЛ продължава да няма истински спонсор. Опозицията призовава Кръстев да напусне поста, след като не може да осигури издръжката на националните отбори и изглежда незаинтересуван.
"Предполагам, че няма да пропаднат следващите ни участия - заявява Кръстев. - Успяваме да намерим спонсори само за конкретни прояви, и то частично. Взех федерацията от дъното. Имаше натрупани задължения към НАП в периода 2006-2010, за което сега имаме споразумение за разсрочено плащане. Нормалният ни бюджет бе 200 000 лева, надявам се при новото ръководство на спортното министерство отново да се върне в тези граници. Да не забравяме че федерацията плаща наем за лед за националните първенства."
Красимир Кръстев 30 години работи в системата на спорта в Сливен - председател е на колоездачен клуб "Сините камъни", на УС на сдруженията "Областен клуб спорт в училище Сливен 06" и "Асоциация на спортните клубове и социалния туризъм в община Сливен", на Областния съвет на БФС. Той е и главен координатор за страната на БФС. На последните избори бе осми в листата на ГЕРБ в Сливен.
Този сезон в мъжкото първенство са записани само 4 отбора (ЦСКА, "Славия", НСА и "Левски") и те са платили съдийските такси за всички мачове от предвидените два кръга с общо 12 двубоя. Има обаче недоволство от рефери, които не са си получили парите. Кръстев обясни, че това щяло да стане след Нова година, каквато е била практиката и друг път. По споразумение на БФХЛ със "Славия" всички двубои ще са на пързалката на "белите", и то безвъзмездно, добави Кръстев.
Запознати с организацията на работа в БФХЛ обаче твърдят - ако се спазват правилата, няма да може да се проведе и един мач от първенствата. Програмата се прави в последния момент и въпреки това има промени. Клубовете се обвиняват взаимно в използване на играчи над определената възраст. За да се пестят пари, се намаляват паузите между третините и не се прави обработка на леда в мачовете за деца до 12 г.
БФХЛ няма адекватен сайт с подробна информация за своята дейност. Липсва съобразяване на разписанието за мачовете при децата и юношите с програмата на Министерството на образованието (ваканции, дати за национални изпити и състезания). Естествено, при този аматьорски статут и лошата организация на хокея на лед у нас броят на занимаващите се с най-бързия колективен спорт намалява с напредването на възрастта на играчите.
Пропадналото участие на световното ще отприщи нова вълна на отказали се. В други страни федерациите участват в първенства при подрастващите с хокеисти, чиито родители са платили пътуването, но при родния стандарт това е невъзможно. За да продължи да съществува хокеят у нас, трябват повече и желание, и активност, и промени. Както в отношението на политиците към спорта въобще, така и в хокейната федерация, и в клубовете. Да има и нови опции за тренировки и мачове от Зимния дворец и пързалката на "Славия"...
В противен случай може да обявим ледников период за българския хокей.
Иван Чешанков, за "Труд"
0
