Ползата от Стойчо Младенов

Щом взе спортно-техническата власт в ЦСКА, Стойчо Младенов побърза да обяви годината за оздравителна. На фона на случващото се в клуба и управленската криза в последните години, нямаше нищо по логично от налагането на подобен род политика. Накратко казано - залагане на повече млади играчи и юноши от школата, които в близко бъдеще да се превърнат в ядрото на тима от Борисовата градина. Какво обаче излезе? Нищо подобно. Стойчо за пореден път заложи на добре изпитаната в годините схема.

През цялото време го играеше "умряла лисица" и повтаряше как целта е да се сглоби боеспособен отбор. В същото време действията му коренно се различаваха от обявения план. С много малки изключения, заложи на изпитани бойци, които са в зенита на своята кариера. И благодарение на това, че останалите отбори са доста слаби до голяма степен успя да запише задоволителни резултати.

Може да приемем, че Екзекутора се справи добре със задачата само при едно положение. Ако погледнем временното класиране и победите над Левски. Естествено отчитаме като голям плюс дисциплината, която Младенов въведе в отбора и мотивацията сред играчите, независимо от всички неточности в клуба. Въпреки всичко той си остава доста противоречива фигура. В крайна сметка второто място може да се окаже напълно безсмислено, при положение че ЦСКА повтори участието си в Европа под ръководството на Екзекутора.

Няма да навлизаме чак толкова в детайли на какъв етап "армейците" са отпадали в годините назад, тъй като повечето от феновете са наясно, че е доста рано. Но въпреки всичко един бърз поглед на тимовете, които Младенов не е успял да преодолее. Това са Блекбърн, Галатасарай (ШЛ), в същата кампания Торпедо (Лига Европа) и в следващите години Тулуза и Мура.

Дано да не излезем прави, но в тазгодишната кампания възможността ЦСКА да претърпи провал никак не е малък. Причината е проста. Футболистите определено играят с желание и дават най-доброто от себе си, но срещу по-сериозен отбор това няма да е достатъчно. ЦСКА няма никакъв стил, а просто разчита на юруш и случайността в атака.

Без да подценяваме футболистите, които са дали много на родния футбол, но как играчите от "Армията" ще издържат на темпо, което би наложил примерно един средно европейски тим. Особено ако на терена едновременно в игра са Стоян Колев, Емил Гъргоров, Валентин Илиев, Апостол Попов, Маркиньос, Мартин Камбуров, Александър Тунчев, Тодор Янчев, Борис Галчев и Иван Стоянов. Както се очертава това е неизбежно. То други почти няма, тъй като Стойчо такива ги подбира. Четирима или петима по-опитни може да бъдат от полза, но с почти цял тим, чиято възръст надвишава 30 години, трудно ще стане.

Спецът най-сетне трябва да разбере, че когато един отбор няма богат собственик, задължително трябва да залага на млади футболисти. Това е пътят. Само по този начин ЦСКА може да се стабилизира. Безспорно треньорът спечели част от по-наивните, но в същото време активни фенове с поведението, приказките, омразата към Левски и най-вече с непрестанните си обяснения в любов. Това изигра лоша шега, тъй като до голяма степен притъпи изискванията към треньора. Както от страна на масовия привърженик, така и на медиите. Това, че част от сектор "Г" скандира името на наставника, не означава, че всичко е наред. Защото има и такива, които не одобряват налаганата политика. И то с пълно право. Бъдете сигурни, че съвсем скоро многото неточности ще си проличат..

В крайна сметка какво излиза? При всяко едно пребиваване на "Армията" Стойчо Младенов харчи в пъти повече средства, отколкото носи на клуба. Нито  веднъж не е успял да осъществи пробив в Европа, където са големите пари. Освен това залага почти изцяло на опитни играчи, които не са конвертируеми.

Но в същото време е човекът, който най-често гледа в чуждото канче и брои парите на останалите. Ок, ситуацията е доста тежка, но въпросът е какво прави бившият легендарен нападател положението да се подобри. Не е тайна, че ЦСКА има отчайваща нужда от пари. Ясно е, че шефовете на 31-кратния шампион няма да се чудят. При добра оферта за даден състезател, ще продават. Просто обстоятелствата го налагат. Всеки един лев може да се окаже много важен, тъй като на пръв план стоят задълженията.

Затова усилията е нужно да са насочени именно в тази посока. Това трябва да е мисията на всички в клуба и Младенов не бива да стои безучастен, както досега. Лошото е, че доста месеци бяха пропиляни, тъй като в настоящия момент не се вижда кой футболист може да бъде продаден за прилична сума. Като изключим Ивайло Чочев, Тони Силва и Джаксън Менди, за които очевидно борбата не е кой знае колко голяма, останалите не струват почти нищо.

Какво му пречеше на Стойчо по време на финансова криза и занижените очаквания да вземе няколко талантливи младоци и с помощта на опитните да израснат. Такива има, стига да бъдат забелязани навреме и да им се даде шанс. Ако бе го сторил, тогава работата му щеше да придобие истински смъсъл.

Младенов за пореден път доказа, че е "Господар на мига". Обича бързия, но временен успех, който в крайна сметка не е от полза на клуба. И нищо чудно съвсем скоро пак да се огледа в финансовото състояние на конкурентите. Само, че на този етап шансът на останалите отбори за вбъдеще да напълнят касата, е доста по-голям.