С треньора и бивш капитан на волейболистите ПЛАМЕН КОНСТАНТИНОВ разговаря АНТОНИ ЙОРДАНОВ
- Като политически ориентиран човек какво виждате в България след дългото си отсъствие?
- Като политическата обстановка сериозни промени не виждам. Има едно правителство, което се мъчи да направи позитивни промени за малкия и средния бизнес, независимо че е ляво. Никога обаче не е имало по-саботирано правителство от това. Виждам още, че не се учим от грешките си. Българите не се консолидираме за нищо, ние сме само против - винаги гласуваме "против", не "за". Да махнем някого, да накажем някого.
- Вие гласувахте ли?
- Нямам право, защото в по-голямата част от времето съм в страна извън ЕС. Трагедията на България, е че няма приемственост. За толкова години не си надвиха егото и не седнаха всички политически формации да се разберат за 5 приоритета и който и да дойде на власт, да се върви напред в интерес на държавата. А всеки идва, нулира направеното от предишния, отрича го и започва неговата схема, с неговите хора, неговите фирми. И това се повтаря и повтаря. Никой нов управляващ не желае да решава проблемите, защото има изгода. Защото знае, че ще печели от тези схеми. Купуване на гласове? Решава се за 24 часа. Може да е крайно, но трябва да се въведе задължително гласуване и образователен ценз. Откъде накъде човек, който не може да чете и пише, ще ми определя какво да става в държавата? Същата тази държава, която го задължава да завърши осми клас. Масово в ромските махали раждат по 10 деца, не учат, но се редят за помощи. Елементарно - едно от децата не учи - никакви помощи. И още - нямаш право да гласуваш, ако нямаш осми клас. Трябва да има санкции. Как да интегрираме групи от обществото, като не са образовани?
- Не сте ли краен?
- Не съм. За да направи преценка един човек, той трябва да може да чете и пише. Тогава ще е полезен за избора, така ще се интегрира, ще си намери работа и ще е полезен за държавата. Не става с демокрация, нашето не е демокрация, това е анархия.
- С тези идеи къде се слагате като политически разбирания?
- Като убеждения съм центрист. Вече не вярвам в лявото и дясното, това са измити понятия.
- Приключихте ли с политиката?
- Винаги ми е била интересна. Но се е превърнала в една голяма лъжа. Поглеждайки на Запад и на Изток - едно и също. Една голяма лъжа, спестява се истината на хората само и само да се задържат на власт. Аз не съм готов на всичко, не мога да изляза и да лъжа хората с ясното съзнание, че ги лъжа, за да ме изберат. Значи не ставам за тази политика.
- Как виждате от Русия проблема с Украйна?
- Той е двустранен. От една страна, имаме подготвен саботаж от американците - в идеалния момент се използва олимпиадата, която ангажира властта в Русия, за да се свали Янукович. От друга страна, Русия категорично защитава интересите си. Украйна е двулика държава - проевропейски настроени хора на запад и проруски - на изток. Тази искра даде началото на необратим процес на разделение. Да, украинският народ бе уморен от корупцията на Янукович, но никой не пита източната част как и къде искат да живеят.
- Как вие живеете в Русия?
- На колела и криле. Тази година броих полетите - за 8 месеца имам 83.
- А как сте с нежната част на Русия?
- Нямам успехи. Но истината е, че нямам никакво време за такива работи.
- Пристигате на срещата, говорейки на италиански за трансфери на волейболисти. Какво планирате около руския си клубен Губерния?
- Ще има големи промени, въпреки че изпълнихме целите за миналата година. Вариантите бяха два - със звезди да се търси голям резултат, или да се заложи на млади състезатели. Ръководството на отбора и на областта - защото това е нашият спонсор - реши да се залага на млади волейболисти с бъдеще.
- Практиката на турския Халбанк в последния сезон показа, че става и само със скъпи звезди...
- Такива примери има и в други спортове. Вижте футбола - идва един арабски шейх, на когото от крана на топлата му вода тече безоловен бензин, а от другия - дизел. Не знае какво да прави с парите и решава да си начеше крастата. Манчестър Сити е добър пример.
- Задържахте се в Русия - там ли е вашето място?
- Дадоха ми възможност, особено в сегашния клуб, да градим нещо. И това ми харесва. Да имаш готови състезатели и отбор и да постигнеш резултати носи удовлетворение. Но да направиш нещо от несъществуващ до вчера отбор също е хубаво. Този клуб е от 5 години. Е, по-трудно е и с повече нерви, но носи удовлетворение.
- Буйният ви характер улегна ли вече като треньор?
- То е до моменти. Когато отборът спи и е в дупка, трябва да го събудиш. Тогава се проявява характер. Понякога трябва да отидеш на лек конфликт и затова също трябва характер - за да поставиш някои хора на мястото им. А ако са звезди - е още по-трудно. Характерът не е проблем в спорта, дори обратно - помага. Важно да улучиш момента.
- Развивате ли се като треньор на базата на резултатите на отбора?
- Без съмнение - да. Първата година като треньор мислех някои неща за достатъчни. Трябва да призная, че за 4 години в сериозни първенства у мен се промениха много неща като начин на мислене, научих много неща.
- Какво видяхте в националния ни отбор на мачовете със САЩ в Световната лига?
- Сложно е да коментирам, защото, ако критикувам, може да се възприеме от някои хора като лични нападки. Все пак аз не съм независим анализатор, който може свободно да изказва мнение. Затова избягвам генералните анализи. Още повече че от години все ме спрягат като треньор на националите. На всяка моя дума ще има реакция.
- Но и това се очаква да стане...
- Не казвам, че нямам желание, но трябва да е в подходящия момент. Когато имаше обсъждане около скандалите преди олимпиадата в Лондон през 2012-а, моето име пак се спрягаше. Но тогава знаех и сам за себе си, че в този момент не мога да бъда полезен.
- Всичко беше на пожар тогава...
- Пожарът не ме притеснява, напротив, от психологическа гледна точка вярвах, че такъв скандал можеше да се отрази позитивно, защото сваля напрежението и очакванията за представянето в Лондон. Оттеглянето на Матей Казийски и Андрей Жеков свали очакванията. Ако погледнете как мина олимпиадата до момента, в който очакванията не се върнаха, ние играехме много добре и без напрежение. Когато излязохме за бронза с Италия, изиграхме най-слабия мач. Преди това ги бихме в групата, но в мача за бронза очакванията вече се бяха върнали. А това винаги тежи.
- И сега очакванията за отбора са големи.
- Този колектив след оттеглянето на Матей и Андрей имаше период на мобилизация. Тогава си казваха - чакайте, без един-двама не може ли? Ние не съществуваме ли? И донякъде това ги държеше. Сега сякаш има спадане в мотивационен план.
- Може ли един треньор да съвместява работата в националния и в клубен отбор?
- Има различни теории. Едната е, че не достига време и бързо трябва да се пренастройваш от клубния в националния. Така обаче може да станеш жертва на едното място. Другата теория е, че когато водиш само национален отбор, сезонът е твърде кратък - четири месеца си треньор. Гледаш мачове, но не работиш в залата. Според теорията се губи ритъм и докато го възстановиш, може да се окаже фатално. Но да водиш клубен и национален отбор с амбиции 12 месеца в годината е много трудно. Жестоко е. Ако някой каже, че знае формулата, ще сбърка.
в."Труд"
0
