Най-популярният български футболист Димитър Бербатов е горд, че покрай много си ангажименти на професионален играч, успява да намери време и да развива своята фондация. Тя помага на български деца, които са успели в някаква сфера. Точно работата му с малчуганите беше акцентът в първата част от обширното интервю, което нападателят на Манчестър Юнайтед даде за "Зона Спорт" по стартиралия преди дни канал bTV Action. Ето какво сподели Митко пред водещия Красимир Минев.
- От много време не си говорил за отказването си от националния отбор.
- Не търся показност. Каквото има, вече съм го казал. Не търся медийна слава.
- Продължаваш ли да смяташ, че си взел най-правилното решение?
- Ако не бях, то щях да се завърна в националния тим.
- Много хора смятат точно това - че трябва да се завърнеш.
- Не ме интересува какво смятат хората. Аз нямам началник, сам съм си шеф. Точка по въпроса!
- Следваш целите си една след друга. Това означава ли, че следващата ти е да си шеф във футбола?
- Шеф е силна дума. Сега просто се опитвам да помагам на младите. Ако един ден дойде моментът да бъда ръководител, знам, че ще ми бъде много трудно. Човек трябва да е подготвен за такова нещо. Но пък дори и в най-трудното има малко светлина. Готов съм да помагам, стига хората да искат. В противен случай мога да си живея живота и да не се занимавам с такива неща.
- Повечето млади хора у нас си търсят щастието навън.
Разбирам ги, защото знам какво е положението в родината ни. Всеки има семейство, има си разходи и всякакви нужди и когато не получава достатъчно пари, иска да иде зад граница. Аз лично искам хората да си стоят в България.
- Някога канили ли са те в политиката?
Не са. Явно не смеят, защото знаят, че директно ще им кажа, че няма смисъл. Освен това вече 11 години съм далеч от България и е грешно да давам акъл.
- Имаш фондация на твое име, която помага на успели български деца. Как се чувстваш сред тях?
- Притеснявам се, неудобно ми е. Чувствам се напрегнат, явно хората не го знаят. Но пък вътрешно съм доволен да бъда сред толкова деца, които искат да постигнат нещо. В края на деня си казвам "Ето, днес направих нещо добро".
- Какво си говорите с тях, когато се видите. Изпитват ли те респект от теб?
- Аз не съм Супермен, че да ги познавам всичките. Всяка година има по 1000 такива, но все пак някои изпъкват с олимпийски и световни титли. Когато ида в офиса си, на бюрото има написани картички, които започват с думите "Бате, Митко". Вижда се, че са писани от деца. Кеф ми става, ето затова го правя.
- Как виждаш бъдещето на фондацията?
- Засега се справяме добре. Стремим се да учим децата на много неща. Планираме нещо ново, което ще е голямо, но засега е тайна. На моменти ни е трудно, но се радвам, че основах тази фондация. Нали трябва да помагаме? В България има много хора, които могат да помагат, но не го правят. Аз се радвам, че не съм сред тях.
- Ти ли решаваш кое дете да бъде наградено?
- Има си жури, в което всеки човек отговаря за дадена специалност. На мен ми пращат нещата по мейла, макар че аз много не работя с такива неща. Но понякога, като видиш постиженията на децата, е трудно да избереш кое да бъде първо и кое да бъде второ. Чудиш се седмици наред. Лошото е, че някои биват пренебрегвани, но все пак едно от тях трябва да спечели. За мен обаче всички са победители.
- Сред отличените деца няма футболисти?
- Да, знам, че е така, но футболът е колективен спорт. Предполагам, че и сега има талантливи малчугани сред тях. Но си спомням как веднъж с националния отбор бяхме пратени да тренираме на някакъв терен, на който можеше да си счупиш глезена. Бях принуден да си връзвам по 10 бинта, за да не пострадам. Щом ние трябваше да тренираме там, представям си какво е било за децата.
ОЩЕ ОТ ИНТЕРВЮТО НА БЕРБАТОВ ПРЕД "ЗОНА СПОРТ"
ФОТОГАЛЕРИЯ ОТ МАЧА МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД - БИРМИНГАМ 5:0 - ТУК
ПОДРЕЖДАНЕ ПРИ ГОЛМАЙСТОРИТЕ ВЪВ ВИСШАТА ЛИГА!
0
