Срещнахме се с нея на плувен басейн „Спартак“, където тя ежедневно тренира. Ето какво каза тя в едно дълго, но откровено интервю – втора част:
Представи си за момент, че си в Рио де Жанейро на Олимпиадата – къде се виждаш в класирането?
Надявам се, между първите 10-12 състезателки. Мисля, че бих могла да го постигна, но при много условия – при добро възстановяване, при добро отношение от страна на клуб и други институции... При мен проблемът е финансирането! Имам и мотивацията, и таланта, и изключителния треньор – нямам финансирането!
Тук се сблъскваме с един голям проблем за младите таланти в България – смяташ ли, че държавата трябва изцяло да поеме издръжката им или трябва да говорим за публично-частно партньорство?
По скоро за фирмите, които искат да спонсорират спортисти, трябва да има данъчни облекчения. Има много компании, които имат възможност да спонсорират, но все пак, самата фирма трябва да има стимул да отпусне средствата. Някак си, България не е добра среда за частни инвестиции в спорта.
Имала ли си предложения да се състезаваш за друга страна и ако – да, защо си ги отказала?
Още на 15-годишна възраст имах възможност да замина и за САЩ, и за Русия – в Русия имаме приятел, който щеше да обезпечи цялото ми пребиваване там и подготовка с руския национален отбор... Много се колебаех, но реших да остана и не съжалявам за избора си! Вярвам, че тук мога да се реализирам!
Като заговорихме за реализация – ти си пълен отличник в Юридическия факултет, сега ще бъдеш пети курс, а днес се връщаш и от изпит по Търговско право, за който ми каза, че си се готвила денонощно две седмици... Как успяваш да съчетаваш двете неща – професионален спорт и учене и страда ли едното, за сметка на другото?
Много ми е трудно, защото когато настъпи периода на сесията трябва да правим промени в подготовката – мога да тренирам само сутрин и след това се започва четене по 12-13 часа на ден, за да мога не просто да вземам изпитите, но и да бъда отлична студентка. За мен образованието е приоритет!
Как се виждаш след 5 години, например?
Бих искала да работя в сферата на спорта, отново с правен елемент, но в сферата на спорта.
Мислила ли си някога да се откажеш от плуването?
Много пъти ми е идвало да хвърля и шапката, и очилата... правила съм го, но когато се събудя сутрин отново искам да отида на басейна и да продължавам с тренировъчния процес.
Коя е най-съкровената ти мечта – нещо, което би искала да постигнеш в близко бъдеще?
Мечтите ми са свързани до голяма степен с плуването – това, което искам да постигна е да взема медал на Европейска купа. Това е нещото, което искам най-много – дори го предпочитам пред олимпийското участие, където има само по една представителка от държава, докато на кръговете от Европейско и Световно са по няколко.
Ако в момента те слушaт родители или деца, които искат да се запишат на плуване – какво би им казала, кое е важно при плуването?
Бих ги насърчила! Но плуването е тежък спорт, мъжки спорт – трябва да имат много силна воля и постоянство. Това е трудното в спорта – да бъдеш постоянен!
Малко известно е, че ти имаш сестра-близначка, която също е била плувкиня, но се е отказала – усещаш ли връзката с нея, докато си в басейна?
Връзката ни е много силна – тя дори усеща, когато не се чувствам добре, аз също я усещам... В момента тя е във Франция, там ще учи магистърска степен – много ми липсва, но въпреки всичко усещам нейната подкрепа!
Усещаш ли, че се бориш с вятърни мелници на моменти?
Да, усещам и то не само в плуването, но и извън него. По време на плуване си пея напълно нелогични неща и се забавлявам - така преодолявам трудностите (смее се).
За финал – пожелай нещо на талантливите ни спортисти като теб, които срещат ежедневни трудности, но продължават да се борят и да прославят България.
Пожелавам им да бъдат много смели и да не се обръщат никога назад – да гледат само напред!
Благодаря ти!
Интервюто е публикувано със съкращения и е взето на 05.09.2013 г.
0
