Александър Везенков: Много българи се радват на провалите на родината ни

Александър Везенков бе най-добрият играч на България на завършилото вчера Европейско първенство, на което 18-годишните ни юноши изпаднаха в Дивизия Б. Капитанът на тима, който през последния сезон се утвърди в мъжкия състав на Арис (Солун) говори пред bgbasket.com и засегна редица теми, свързани с баскетбола у нас. Ето

"Тръгнахме с оптимизъм и много мерак да се докажем пред всички. Нашият набор в България винаги е бил на последно място и за съжаление не можахме да затворим устите на "специалистите". Не мога да кажа, че тръгнахме с голяма кошница, както биха казали в България, но тръгнахме с оптимизъм и позитивно мислене. Какво не се получи ли? Причините са много, но по-нататък ще ги обясна една по една. Сред тях са липса на игрова практика и опит, непостоянна игра и много непредизвикани грешки. Също така не можехме да контролираме повечето от мачовете заради тактически и психически грешки.

Не започнахме по начина, по който искахме. В първите два двубоя паднахме с голяма разлика, а до някаква степен се преборихме в третия. Във втората фаза, изключвайки първата среща с Гърция, другите две ги губим сами в последната част. В последните два най-важни мача пък бяхме на ниво само за по едно полувреме, а в баскетбола, за да спечелиш трябва да играеш 40 минути. Положителното е, че играчите добиха представа от европейския баскетбол и натрупаха малко опит.

Нивото на първенството е много високо и всеки отбор показа, че може да победи всеки. Реално сме много далеч от нивото на повечето от отборите с изключение на Словения, Босна и Украйна. Миналата година компенсирахме с отборен дух, защита и много желание, имахме и късмет, но тази не ни се получиха нещата.

Причини за отпадането няма да търся в никого, защото ние сме си виновни. Играхме слабо и паднахме, но нека се замислим реално. От останалите отбори няма състезател, който да не играе при мъже, без значение в първа, втора или трета лига. А нашите къде играят? В младежка лига, където имат по пет мача, при юношите където също не са много срещите и търкат и пейките в А група. С какъв опит те отиват на Европейско първенство?! Защо от специалистите, които наричат това поколение мъртво, никой няма смелост да поеме отговорността, да вземе този набор и да пусне някои от момчетата при големите риби?! Моят треньор ми е казвал, че добър треньор е този, който има смелостта да пусне един млад играч, когато топката пари и мачът е равен. Отново не искам да търся причини, но това е факт. Тези момчета нямат самочувствие, защото собствените им треньори не вярват в тях и просто говорят. Да, сигурно толкова си можем, но защо опита и обстоятелствата да не са еднакви за всички?! Защо догодина да няма младежки отбор в НБЛ?! Тези момчета къде да играят?! Разбираемо е, нашата федерация има финансови проблеми, но как има изискване и критика към този набор, когато никой не се замисля къде ще играят тези момчета през другия сезон. Нашите подготовки са по един месец, на другите са по три, Латвия играе цяла година заедно, но ние трябва да се борим с това. Ако можех щях да поема цялата вина, защото корабът потъна, а с него и капитанът!

Всички ми казваха да играя с 20-годишните, да помагам там, където е сигурното. Но аз никога нямаше да оставя моите момчета сами!

Наистина турнирът в Гърция ни заблуди, другите отбори не бяха готови, а ние бяхме донякъде подготвени и затова водехме във всички мачове. Не е срамно да се правят грешки, сега всеки трябва да види своите и да ги поправи.

Петко Делев знае колко го уважавам, но защо не пое набора, след като миналата година имаше успех, защо се оттегли? Всички ще скочат срещу Георги Младенов, но той беше единственият, който пое отговорност. Той е мъж и истински смел човек и не бяга от отговорността, а я поема. Всички знаеха какви са рисковете и че може да се провали, но беше там за нас – „мъртвото поколение”, както големите специалисти искат да ни наричат, но те толкова си знаят.

Искам да кажа, че много хора в нашата държава се радват на провалите на нашата родина, на нашите състезатели и треньори. Искам да добавя и че тренирахме без вода и без тренировъчни екипи. Причината за изпадането е в нас, но нека се замислим реално какво се случва в този спорт. Треньори се плюят един друг (Полина Цекова и Цанко Цанков), нямаме условия, никой не ни обръща внимание и всичко останало, което казах по-нагоре.

На момчетата искам да кажа, че са невероятни. Бях един месец с тях и всичко беше перфектно. Искам да им кажа, че ако някой дойде да им каже, че не могат, те да продължат да работят, за да докажат обратното.

Благодаря на целия щаб - на треньорите, които бяха ден и нощ заедно с нас, на Иван Касапов, който седеше по цяла нощ с нас, когато бяхме болни и имахме нужда от него. Нормално е хората да плюват, но нека се замислим какво се случва в реалността.

Вината за отпадането е наша и ще си я поемем. Сигурно вината е и моя, защото имах прекалено големи амбиции, но не се получи. Пак казвам - корабът потъна, а заедно с него и капитанът."