31-годишната състезателка по тенис в инвалидни колички Естер Вергеер сложи край на легендарната си кариера след десетилетие, в което тя не познава вкуса на загубата. Холандката има 4 титли на сингъл и 3 на двойки от Параолимпийски игри и може да се похвали с 470 поредни победи и 120 последователно спечелени турнира, в които е дала на съперниците си само 18 сета. В цялата си кариера тя има близо 700 победи и само 25 поражения.
Вергеер е спечелила всички турнири от "Големия шлем", в които е участвала - 21 титли на сингъл и 23 на двойки. Между 2004 и 2006 година холандката не е загубила нито един сет в своите мачове.
Вергеер се захваща с тениса в инвалидни колички заради усложнения след операция на гръбначния стълб, която претърпява на 12-годишна възраст. Тя става номер 1 в света през 1999 - едва 18-годишна, и оттогова насам никога не е слизала от върха.
"Обичам тази игра повече от всеки друг. Изискват големи саможертви, много усилия, но това наистина ми харесва. Основната ми мотивация е вътрешната игра. Просто обичам спорта, обичам да тренирам, но също и да виждам как мога да ставам по-добра в много различни аспекти", споделя Вергеер.
"В началото не осъзнавах, че ще бъда парализирана за цял живот. Бях малка, чувствах болка и ходех по болници… всички тези неща ме караха да си мисля, че когато се върна вкъщи и болката изчезне, ще мога да ходя отново. Но когато се върнех вкъщи и трябваше да ходя на училище и да играя с моите приятели, виждах какъв ще бъде животът ми", продължава холандката.
"В началото е трудно, разбира се, защото сравнявах всичко с това, което беше преди. Беше по-лесно, когато можех да ходя, беше по-забавно, когато можех да ходя и затова беше трудно. Предполагам, че спортът и хората около мен ме накараха да осъзная, че светът не е свършил. Мога да правя всички неща, които правят другите 30-годишни хора и не виждам себе си като инвалид", казва още Вергеер.