Чудо ли е станало с България

Няма какво да се заблуждаваме и да си преписваме излишни заслуги. За всички е ясно, че нито един специалист и анализатор не успя да предвиди успехите на Любослав Пенев, независимо, че националният отбор без да блести показа различно лице и визия още по време на контролата с Кипър на "Герена". Ако някой е стрелял, то сигурно опитите му са били доста плахи, прогнозирайки четвърто място в тежката група.

Кой би могъл да предположи, че България ще стигне дотук, като се вземе предвид, че съвсем до скоро играеше ролята на брашнен чувал, който всеки отбор тупаше под път и над път. "Лъвовете" са непобедими в четири поредни мача от квалификациите.

И то при положение, че срещнахме отбора на Италия, който е безспорен фактор в световния футбол и тимовете на Дания и Чехия, които освен че са над средното ниво, са ни традиционно трудни съперници. Сякаш с вълшебна пръчка Любослав Пенев възроди националния отбор, в който никой не вярваше и напълно бе отписан.

Треньорът изкорени ленивото поведение на футболистите. Вече и дума не може да става за предишните подготвителни лагери, когато играчите тичаха към родната земя не от жажда за изява и тръпнене в очакване на поредния двубой, а за да се видят със семействата си и да раздуят със старите авери. И когато дойдат мачовете, резултатът е ясен. На лице е поредната национална катастрофа, която остава без последствия, тъй като голяма част от състезателите бяха недосегаеми и мястото им далеч не зависеше от представянето на терена, а от съвсем други обстоятелства.

При Пенев картинката е съвсем различна. На първо място треньорът е безкомпромисен при подбора на футболисти и не позволява никакво вмешателство. В отбора цари пълна дисциплина. Като се започне от стриктно спазване на вечерния час за лягане, та се завърши, ако щете с изрядния вид на екипировката. А само как до скоро доста хора, включително и самите футболисти приемаха с недоверие педантичността на специалиста, относно хранителния режим. Като видяха, че има успехи, всички обърнаха страницата и започнаха друго да говорят.

Тъй като дълго време е имал честта да се подвизава в отбори от високо европейско ниво, Пенев много добре знае, че храната е много важна за доброто физическо състояние и бързото възстановяване на футболистите. Нещо, което доскоро в България не се взимаше на сериозно. Не случайно треньорът вдигна грандиозен скандал, след като след един от мачовете не бяха поръчани пиците, които играчите трябваше да изядат в съблекалнята...

Съвсем логично дисциплината се пренася и на терена. Ще споделя нещо, което ми направи силно впечатление. Забелязахте ли как реагираха нашите защитници при ситуацията, когато Иван Иванов изчисти топката от голлинията? Никой не си позволи да вдигне високо ръка и да спре да играе, разчитайки, че съдията ще отсъди фаул за нарушение срещу Михайлов, както често сме свикнали да виждаме. Със задружни усилия бранителите си свършиха работата и чак тогава потърсиха сметка от съдията. Браво, така постъпват умните играчи...

Доброто представяне на "трикольорите" вече е постоянна величина и тук основната заслуга отново е на Пенев. Преди да внесе нужния ред на терена, бившият нападател подейства психологически на подопечните си и в голяма степен им предаде своето самочувствие. Чувствително им повдигна увереността и ги накара да повярват в собствените си възможности. Част от този план включваше непрестанните изказвания по време на пресконференциите, че неговите състезатели разполагат с нужния потенциал и че на терена излизат 11 срещу 11. Това е само малка част от неговия очевидно неизчерпаем арсенал от действия, които умело чешат егото и стимулират играчите.

За разлика от повечето псевдо спецове, които бълват клишета как трябва да играят за победа срещу далеч по-стойностни противници, племенникът на Димитър Пенев наистина вярва, че може да се превърне в гладиатор, който може да взима скалп след скалп на футболната арена. На моменти Пенев може да изглежда странен, груб и леко надменен, но въпреки това както се казва е симпатично луд. Може би си има основание да се държи по този начин. Може би това е някакъв вид защита от неприятелите. Няма как неговото поведение да не дразни определен кръг от хора, но въпреки това той ще продължава да печели симпатиите на широката общественост, ако продължава да бъде все така смел, дисциплиниран, самоуверен и отговорен. Някой помни ли кога за последно Пенев е застанал пред медиите, за да се оплаква как този или онзи е контузен и да рони крокодилски сълзи, че не може да разчита на тях? Както казва той "гледаме напред"...  

В четирите мача от началото на квалификациите, националният тим демонстрира грамотен футбол. Вярно, не достатъчно атрактивен, но тактически издържан и печеливш. Тимът не си позволява нито крачка встрани от начертаната стратегия. Дори и в последните минути при наличието на три смени и няколко вътрешни размествания, отборът запазва своя първоначален игрови облик.

В дефанзивен план нашите момчета надхвърлиха и най-смелите очаквания. "Лъвовете" играха като здраво свит юмрук, който всеки един момент бе готов успешно да се противопостави. Нямаше и помен от разпиляната и наивна България, която сме свикнали да наблюдаваме. Доживяхме да станем свидетели на прословутото компактно придвижване. Когато трябваше да се защитават, в повечето моменти от срещата всички се намираха зад линията на топката. Това позволи на "трикольорите" по най-бързия начин да затварят подстъпите към вратата на Михайлов. Стояха близо един до друг, биеха по няколко човека играча с топка и по този начин не му позволяваха да вдига главата, за да намери точното решение.

За съжаление не така добре стоят нещата в офанзивен план, където Пенев има доста работа. Когато противникът ни притиска, не сме способни да се организираме добре в атака. Разбира се, затова вина носи целият тим. Започваме от бранителите. За да изградим контраатака, първото нещо, което трябва да направим, е да отнемем чисто топката. Тоест, без нарушение, или изритване безцелно напред, както често действаха нашите защитници. Оттам идва ролята на хората в средата на терена и по точно на вътрешните полузащитници, които трябва да разпределят бързо и правилно топката. Бързо, за да могат да се избегнат тактическите фаулове, които целят да стопират нападението в зародиш и от които атакуващият тим няма полза.

Следва правилното разпределение на останалите хора и разбира се завършващият пас и удар във вратата. Но не е тайна, че много по-лесно е да постигнеш синхрон и да изградиш здрав отбранителен вал, отколкото да правиш чудеса в атака. Там се изисква повечко импровизация, интелект и класа. Няма какво да се лъжем и сърдим, в нашия тим тези компоненти не са в изобилие.

Ярките индивидуалности дори и за нивото на България липсват, с уговорката, че донякъде изключение правят Станислав Манолев, Ивелин Попов и Георги Миланов, който в последно време е претърпял сериозно развитие.

Но за сметка на това България може да се похвали с невероятен отбор, който до този момент постига резултати над реалните си възможности…

Това е истинско чудо...