За честта на фамилията Везенкови

България я няма върху картата на баскетболна Европа. Поне не и на ниво мъже. Това лято се изложихме, както само ние умеем, и не се класирахме за европейското в Словения догодина. За сметка на това неколцина младежи вдъхват надежда, че следващите няколко години няма да бъдат така мрачни, когато в този спорт се споменава името на страната ни.

Най-малкият от тях е само на 17 г. Не е роден в България, но е българин до мозъка на костите. Не е живял у нас, но обича родината, милее за семейството и е възпитан да уважава бабите и дядовците, с които се вижда само през ваканциите.

Той се казва Александър Везенков и никога не е имал друг избор, освен да свърже живота си с баскетбола. Играта е закодирана в гените му, а спортния хъс е наследил от родителите си. Баща му понастоящем е директор на 10-кратния пореден шампион Лукойл Акадeмик, има три титли (1987, 1988, 1989 г.) и три купи (1986, 1987, 1988 г.) с Балкан като дългогодишен национал - Сашо Везенков. Майка му Янка пък е бивш състезател по тенис на маса.

Откакто се помни, Везенков-младши следва примера на кака си Михаела. Тя е с 11 години по-голяма, играе баскетбол, капитан е на девическия, а след това и на женския държавен тим на Кипър, където фамилията Везенкови се установява преди години.

След гимназията Михаела заминава за САЩ с пълна стипендия в Северна Каролина. Дипломира се и днес гради бизнес кариера в Европа, а брат й е наясно, че някой ден, колкото и далеч да стигне в спорта, трябва да има образование, върху което да се опре.

Затова и бъдещето му също звучи по американски. Огромният талант на порасналото чак до 205 см момче тази година бе забелязан от един от най-уважаваните треньори в света Майк Кжижевски. Селекционерът на националния отбор на САЩ излекува звездоманията у Леброн Джеймс и Коби Брайънт и ги изведе до олимпийската титла в Лондон.

Голямата му страст обаче си остава колежанският баскетбол. Кжижевски е наставник на Дюк, считан за покрива на планетата измежду университетите отвъд океана. Специалистът е твърдо решен през лятото на 2013 г. да приветства в своя отбор и нашето момче. Предложението на Кжижевски към фамилия Везенкови вече е в сила. На ход е Александър.

ТОВА Е ТОЙ

Александър Везенков е роден на 6 август 1995 г. в Никозия (Кипър). Висок 205 см. Играе на позицията на крилото. Когато навършва 10 години, започва да тренира баскетбол в детската академия на Апоел в родния си град. През 2007 г. вече е в отбора на кадетите на клуба, а през 2009 г. талантът му е забелязан от скаутите на гръцкия гранд Арис. Везенков-младши преминава в юношеския тим на „жълто-черните“ от Солун, където му осигуряват стипендия, училище и подслон. Заедно с него заминава и майка му Янка. През изминалия сезон нашето момче изведе „Арис“ до титлата в своята възрастова група и бе избран за най-полезен играч на финалната серия. Попадна и в мъжкия състав на гръцкия тим.
От 2010 г. Везенков е неизменна част от националния отбор на България. Играе винаги при по-големите. Така бе и това лято, когато първо носи екипа на 20-годишните на европейското първенство в София, а след това се състезава и при 18-годишните на шампионата на Стария континент в Литва.

Отличник е в американското школо в Солун

„Не става само с баскетбол, трябва да се учи“, твърди самият Везенков въпреки крехката си възраст, на която връстниците му си прекарват забавно по купони, докато той се поти в залата или заляга над учебниците. Александър е сред отличниците на престижната американска гимназия „Пайнууд“ в Солун, където му остава година до завършване на средното образование. Международното училище в гръцкия град има 62-годишна история и се слави със строгата си дисциплина и високи изисквания към учениците. „Александър винаги е бил пример за съучениците си дори извън класната стая. Скромен, тих и трудолюбив. Отсъства често заради ангажиментите си към баскетболния отбор на „Арис“, но това никога не се е отразявало на бележките му“, признава директорката на гимназията Роксан Джанпапа.

Идолът му е Димитрис Диамантидис

Дори и на сън да го попитате кой е любимият му играч, Александър Везенков няма да сбърка с отговора: Димитрис Диамантидис. 17-годишният тийнейджър е луд фен на капитана на Панатинайкос и почти не е пропускал негов мач по телевизията. Като малък даже карал баща си да го води в едно кафе в Никозия, за да може двамата да гледат срещите на ПАО и плеймейкъра на голям екран. Везенков-младши мечтае някой ден да е като Диамантидис - спокоен, но едновременно с това безкомпромисен лидер на терена. Има цяла колекция от негови фланелки, които пази като очите си.


Източник: вестник "ПРЕСА"