Как се чувстваш 20 дни след провала в квалификациите? - При всички положения времето лекува. Не мога да кажа, че напълно. Доста често се хващам, че си водя диалози. Донякъде упреквам себе си, донякъде други, но в общи линии се връщам към нормалния начин на живот. Хубавото е, че започнах веднага работа с Рилски спортист и това ми ангажира времето.
Връщайки се назад, защо се стигна дотам, че да не играем на европейското първенство догодина?
Паралелно с моите мисли и анализи четох и слушах доста мнения. Чух едно такова на Сашо Везенков относно загубата им от Канту. Той доста точно каза, че няколко дребни неща направиха така, че да не победят. Трябва да кажа, че доста усложнихме нещата, а имаше няколко дребни елемента, които ни попречиха. За да се класираме, трябваше да сме втори. Тази истерия около Люксембург беше излишна. Видя се, че и със 100 точки да бием, като трети нямаше да се класираме. Проблемът беше, че допуснахме шведите да излязат едни гърди напред в точково отношение. Много добре си спомнят хората, които гледаха първия мач, че надиграхме Швеция и трябваше да ги бием с над 10 точки. Същото се случи и там, бяхме равни до последно, но накрая ни биха с 14, с тройка от центъра. Съвсем просто е, а ние го усложнихме много повече. Второто е, че отидохме не готови за мача с Азербайджан. Те изобщо не са толкова слаб отбор, колкото се говори. Затрудниха Германия, биха Швеция, но нашият мач дойде много рано. Смятам, че направихме всичко възможно, но слабо първо полувреме, в което вкараха всичко и направиха разлика, доведе до поражението. Малки детайли, които щяха да ни класират, но не се получи.
Много от обвиненията дойдоха извън игровата част - основното бе за липсата на близнаците...
Много е лесно отстрани да казват "трябваше да се направи всичко възможно". При това обвинението идва от човек, който бе много близо до мен - Сашо Везенков бе 20 дни в Правец, докато бяхме на лагер. Отлично знае, че съм направил каквото трябва - разговори, мейли, есемеси, Варчев, Глушков, Чолаков говориха с тях. Те бяха категорични. Това, което се твърди, че е трябвало да бъдат принудени, нямаше да стане. Бяха категорични пред Глушков, че дори и да бъдат наказани, няма да дойдат Какво трябваше да направя - митинг по улиците на Варна!? Хора, които не желаят и не са мотивирани, по какъв начин ще влязат в подготовката, какво доверие ще будят в отбора?! Подобен бе случаят с Роуланд. Исках да дойде, но той как ще се държи, когато е принуден? Единственото, което не направих, бе да им се моля.
Смяташ ли, че е можело да се направи нещо друго по селекцията, или това беше оптималният вариант на отбора?
Бях принуден да имам американски център, защото бяхме само с Николай Върбанов. Можеше да вземем и друг гард американски, но нямаше как да участва, защото с един център не можем да играем. Чух мнение, че трябвало да се включат млади играчи. Аз взех Митко Димитров и Павлин Иванов. Те дойдоха седмица преди турнира в Чехия. Павлин се разболя и направи три тренировки, а на позицията на Митко вече се налагаха Христо Николов и Сашо Янев. Съжалявам, че не включих Златин Георгиев Човешките качества и дисциплината му, щяха да помогнат, но не смятам, че той щеше да е факторът, който да промени нещата.
Ако имаше възможност да се върнеш назад и да промениш нещо друго, освен да викнеш Златин, какво щеше да е то?
Категорично доста неща. Щях да ходя с лекарски екип и да проверявам играчите, включително и най-опитните, дали са здрави. Ще препоръчам по време на почивката от месец и половина да се правят изследвания. Аз се сблъсках с нещо, с което не знам дали друг треньор е имал възможност. Най-опитните - Филип Виденов и Юлиян Радионов, дойдоха с контузии, без да ми кажат за тях. Не исках и да говоря и нямаше да го направя, ако не си бяха отворили устата толкова хора, но имам достойнство. Тези хора дойдоха страшно мотивирани, но контузени. Имаха един месец да се излекуват, но не го направиха и се почна ходене по мъките. Юлиян на първата седмица се разбра, че няма да може. Не бях информиран за това, защото той си завърши шампионата без проблеми. Филип ми се обади 2 дни преди това и така премина цялата подготовка, с чакане да се оправи. Това предоверяване нямаше да го допусна. Друг е въпросът, и това не съм го казвал досега, че ми отказаха Сашко Груев с тройна локсация на лакътя и Пламен Алексиев с разтежение в адукторите. Селекцията беше предопределена. Смятах, че съм взел хора, които са с морал и добро човешко поведение. Оказа се след квалификациите, че един Мартин Дурчев, на когото аз му дадох шанс и за първи път го включих в състава, въпреки че вече е на 25 години, изведнъж се оказа недоволен и критично настроен. За мен това е абсурдно.
Как прие тези обвинения? Едно от тях бе, че ти, Константин Папазов и още един-двама, определяте какво да се случи в българския баскетбол?
Първо, той не може да говори на тази тема, защото не му е работа. Второ, и така да е, ние не сме от волейбола или от хокея, а от баскетбола, членове на УС и е нормално да имаме сериозна роля в това отношение. Но едно такова обвинение е абсурдно. Ако беше така, щеше да има хора от Левски в националния отбор, а то нямаше нито един! Плюс това с Тити не съм контактувал активно до средата на квалификацията. Не приемам такива обвинения. Треньор беше и Петко Маринов 4 години, Пини Гершон сам се отказа, Пешич имаше влияние. Това никой не го знае, но аз 2010-а станах треньор, защото покойния Мишо Михов ме извика и каза "ти си служител на федерацията, не можеш да ми откажеш". Нито съм искал, нито съм се натискал но бях поставен в такава ситуация, когато Пешич отказа. Това не мога да го приема, но ми е неприятно, че идва от човек, за когото твърдях, че е сред най-интелигентните и най-възпитаните. Неговият треньор Иван Чолаков знае какво ми е отношението. Аз го исках в Рилски спортист и бях настоятелен, след като му изтече договорът с Ямбол. Фактът, че го искам и го вземам в националния отбор, означава, че го оценявам. А той излиза пред медиите с критики, след като два месеца сме били заедно, говорили сме си, а не е казвал нищо.
Сашо Везенков спомена и нещо друго - липса на режим, късно прибиране в хотела преди мач. Знаеше ли за тези неща и какви мерки предприехте?
Веднага искам да кажа, че проблемът е страшно малък и не е повлиял изобщо върху класирането. Трима, основни играчи, не си бяха в хотела през нощта. Това е преди първия мач с Люксембург. Беше три дни преди него. Не знаех кои са, вдигнах целия отбор и видяхме липсващите. Казах им, че ще реша какво ще е наказанието. Това беше тест дали този инцидент ще се разбере, или не. Понеже от мен не е, не съм казал дори вкъщи на жена ми, е излязъл от друг. Ето колко сме били колектив Освен порицание, нямаше какво друго да наложа, освен да предложа всеки да плати по 500 лева. Можеше да бъдат отстранени, но от 12 човека са трима основни и щяха да останат 9. За два месеца и половина не сме имали други проблеми. Нормално е за такъв период да се случи. Има го във всички отбори. В отбора на Сашо Везенков това се случва сигурно много често. Той споменава баща ми и Иван Колев. Ако такова нещо се било случило при тях, какво щяло да стане. Ще му припомня на него, бяхме заедно в националния през 1985 година. Имаше награда на София. Предстоеше ни полуфинал със Съветския съюз. Баща ми беше треньор. Известният баскетболист тогава Хомичюс имаше рожден ден и ни покани в бара на хотела. Слязохме с Георги Младенов и Иван Ценов да го поздравим, без изобщо да пием. Дойде портиерът на заведението и ни каза, че трябва да излезем навън. Там беше помощник-треньорът, който ни съобщи, че баща ми ни чака в стаята. Отидохме при него, изслушахме една тежка реч. На другия ден събра отбора, попита какви мерки да се вземат. Те бяха никакви. Ако са ни глобили с някакви пари, са били дребни. Единственият наказан бях аз, да не бъда в състава, но бяхме 14. Младенов и Ценов си играха. Защото много лесно е така - "едно време беше така". Да му припомня на него, че той и аз, и останалите от това поколение, доста повече ходехме насам-натам, отколкото сега.
Тоест моралът на играчите от онова време досега не се е променил?
Понеже се забравят годините и изведнъж - някакъв ореол. Навремето се пиеше и пушеше 10 пъти повече отсега. Да не ми говорят, защото аз оттам идвам.
Мнозина са на мнение, включително и аз, че този отбор и без близнаците трябваше да се класира. Кои са хората, които те подведоха и разочароваха?
Вярвах в този отбор. Аз поех отговорността с оставката си именно за да поема критиката и тя да не отиде върху играчите. Очаквах много повече от Божидар Аврамов. Страшно много повече от Филип Виденов. Не се получи. Не значи, че нямат качества. Сега да почнем подготовката, пак ще заложа на тях. Нормално е отговорността да отиде в треньора. Това и исках да се случи, но явно не успях. Вчера четох една състезателка, много добра, която не е била треньорка до този момент, и тя да дава акъл кой да бъде треньор на националния отбор. Всеки почна да се упражнява на тази тема. Извинявайте, може в кафето, на площада, в кръчмата, но пред медиите малко да се замисли човек, когато прави критики.
Трагедия ли е неучастието ни в Словения?
Нищо подобно. Догодина има квалификация, вярно за едно място за Евро 2015 и ще отсъстваме от 2013-а. Неприятно е, но европейските са на 2 години, а не на 4. Освен това нямаме отбор, който да е тръгнал да се бори за медал, че да драматизираме, че сега не сме се класирали. Истината е, че като отидем на европейско, ще се представим добре, играем добре, но нищо не правим като класиране. Трябва всички неща, като грешки, да се избегнат и догодина лятото да се изгради хубав отбор. Ако има шанс да спечели квотата - хубаво. Но основното е да се направи отбор, екип, да се види кои от младите ще влязат в този състав. Не бива по никакъв начин да се правят трагедии. От 1993-а до 2005-а не помирисвахме европейско, а баскетболът си вървеше и като първенство беше втори по популярност и интерес.
Кой би препоръчал да е следващият треньор?
Конкретно име няма да кажа. Имам в главата си представа и когато трябва ще го кажа. Трябва да е българин, който е доста навътре в тази материя. Тя е много тежка, специфична. Събираш хора със своето его, претенции, самочувствие, а нямаш никакви лостове за управление освен името си. Нямам против чужденците, но тогава трябва да е сериозно име, за което трябват пари, а и трябва отбор, с който да атакуваме медалите. Трябва да е българин, който да има сериозен гръб в лицето на федерацията, която да помогне във всички неща и проблеми, за които споменах. За да бъде предпазен треньорът от подобни неща - да ходи, да моли, да се разправя с агенти. Това е страшно важно. По време на подготовката 3/4 от отбора нямаха клубове. Цялата подготовка и мачовете бяха придружени от разговори на агенти, треньори, родители. Предложения за пари, космически пари. Това е сериозен проблем. И понеже нямаха отбори, искаха да играят повече, без значение как.
Каза, че трябва сериозен гръб от федерацията. Имаше ли го ти?
Абсолютно. Много съм благодарен на Глушков. Много от нещата нямаше как да ги видим, а на други как да реагираме. Споделял съм с него. Нямам никакви забележки. Беше супердобронамерен и ако е имало грешки, ги е допуснал от липса на опит.
Спомена, че следващият треньор трябва да е навътре в материята. Това ограничава доста кръга от имена...
Когато се стигне до върха - треньор на националния отбор, кръгът е много тесен. Експерименти с националния отбор не могат да се правят.
0
