Лео Меси привиква журналистите в 9 часа сутринта в спортната база на Барселона и идва с крайна точност. Слънцето е слабо, а той има склонност лесно да настива, тъй че от пресслужбата му предлагат горнище, което аржентинецът отказва: “Добре съм”. На 25 години момчето от Росарио очаква след месец раждането на първото си дете, което ще кръсти Тиаго, и изглежда щастлив. Освен началния час, не поставя никакви други условия за интервюто. Приятен, усмихнат и готов да обяснява, все пак не казва всичко в отговорите, убеден, че появата пред медиите е нужда, без която може да се мине.
- Казват, че много обичате да спите, но дойдохте в 8,30 часа. Това да не е част от подготовката за след раждането на Тиаго?
- Винаги съм обичал да спя, но го правя все по-малко. Харесва ми следобедният сън. За появата на Тиаго съм много подготвен, чакам я с голямо желание.
- Очевидно на сиестата сте се научил в Барселона...
- На всичко съм се научил тук! Дойдох на 13 години, пораснах тук, ходех на училище... Повечето неща научих в Барселона. Винаги съм казвал, че съм много благодарен, защото така го и чувствам.
- Имате ли усещането, че сте върнал с лихвите на Барселона онова, което сте получил при израстването?
- Не, не зная... Винаги съм искал да показвам отдадеността си към клуба. В началото може би се забелязваше повече, сега е нещо обичайно. Това е моят дом, моят клуб – всичко дължа на Барса. И, това съм го казвал винаги, съм щастлив тук.
- Какво показва това, че треньорът на кадетите и три от децата от онзи отбор сега са в мъжкия?
- Това е пример за начина на работа в Барселона. Знаеше се, че онзи отбор е една от най-добрите генерации на академията. При мъжете сега сме трима от там (б.и. – Пике, Сеск и той), но още доста други са професионалисти, например Васкес и Валиенте. Знаеше се, че мнозинството ще отидат ако не в първия тим, поне в добри клубове, където ще си изкарват хляба.
- Твърдите, че не се интересувате колко гола ще вкарате, а предпочитате титлите. Нещо по-специално интересува ли Ви?
- Така е, предпочитам отборните пред индивидуалните награди и вкарването на повече голове от другите. Интересува ме повече да съм добър човек от това да съм най-добрият футболист на света. Пък и като приключи всичко това, какво ти остава? Възнамерявам, когато се оттегля, да бъда запомнен като добър човек. Харесва ми да вкарвам голове, но и това да имам приятели сред хората, с които съм играл. Хубаво е да те ценят като личност, да имат добро мнение за теб отвъд вкарването на много голове.
- Не Ви ли интересува спечелването на четвърта поредна “Златна топка”?
- Наградите са хубаво нещо и съм благодарен за тях, разбира се. Но всъщност това интересува повече вас, които постоянно питате дали този или онзи е по-добър. Чави или Иниеста? Кой знае? Моят шанс е, че попаднах в тази Барса, изпълнена с големи играчи. Тя ми даде всичко: награди, трофеи, голове, всичко. Този отбор влезе в историята с всичко, което спечели. Имам шанса да играя тук и за Аржентина, където около ми да има големи футболисти – това е най-главното. Със сигурност отборът прави мен по-добър. Без помощта на съотборниците си не бих спечелил нищо – нито трофеи, нито награди, нищо.
- Какво Ви вбесява?
- На терена – загубата. В живота? Бедността. Идвам от една страна, където това се забелязва отчетливо. Има много млади момчета, на които не им остава нищо друго, освен да излязат на улицата да просят или да работят каквото и да е още от съвсем малки.
- Ами раят, в който живеят футболистите? Не сте ли чужди на тези неща?
- Не, как да си чужд на това! Ние сме привилегировани с шанса да живеем по този начин. На мен никога не ми е липсвало нищо, като изключим братята и майка ми, когато останах сам с тате в Барселона. Действителността обаче е много различна – на доста бащи им е тежко да изкарат на повърхността своите деца... Знам това.
- Сам Вие ще станете баща. Това промени ли гледището Ви за живота?
- Да, виждаш всичко по друг начин. Вече не мислиш за себе си, а за детето, за това то да няма никога никакъв проблем. Наистина променя теб и идеите ти.
- Говорейки за промени, тренирахте ли вече смяната на пелени?
- Вече изживях това с племенниците си. Отдава ми се.
- Имате фондация за помощ на децата в нужда...
- Съсредоточили сме се върху образованието на децата, върху това да се опитаме да ги изкараме от улиците чрез обучението и спорта. Работим с УНИЦЕФ, болници, училища... Хубаво е да можеш да помогнеш.
- Малко пъти лицето Ви се озарява, както когато се приближат деца да Ви поздравят. Какво Ви дават те?
- Децата са най-хубавото нещо на света, най-вече когато са малки и не носят злина. Виждат те и се преобразяват. Някои ги е срам, не говорят, не осъзнават, че съм там и им говоря, защото са ме виждали само по телевизията, а щом се изправя пред тях, замръзват. Да ощастливиш едно дете е най-изпълващото, поне мен, изживяване.
- Не само деца, а и по-големи идват при Вас... Славата те задължава да си винаги под наблюдение. Тежи ли?
- Не, защото в никой момент не играя роля. Един и същ съм и на терена, и извън него. Затова не се притеснявам, че съм под наблюдение, тъй като продължавам да съм си същият винаги. Вече от доста време ме познават и онзи срам от началото го няма.
- Казахте веднъж, че Ви се струва по-трудно да играете на терена ролята на Иниеста или Чави отколкото своята собствена. Тя лесна ли е?
- Правя каквото мога да помогна на отбора, а не бих могъл да правя онова, което те правят. Аз само се опитвам винаги да съм в помощ на отбора. Постоянно го повтарям: излизам на терена с мисълта да победя, не са вкарам много голове.
- Отработва ли се, тренира ли се Вашият начин на игра?
- Не смятам, не знам... Още от хлапе играя по този начин.
- Това твърди и Тито Виланова...
- Какво казва?
- Че за негова изненада Вие правите същото като в детските си години, само че вече срещу най-добрите в света, не при хлапаците на 14 години...
- Начинът ми на игра не се е променил много, така е, макар че естествено научих доста неща за играта. Много ми помогна това, че в Барселона се работи така в школата. Даже точно вчера гледах 7-годишните деца до нас как тренират и обучението им е различно отвсякъде другаде по света. От малък те учат да играеш с топката, да я пазиш, на тактика, на разбиране на играта. И децата играят точно като нас! Не спирам да се изненадвам от това.
- Говори се, че когато сте научил, че Тито ще е заместникът на Пеп Гуардиола, сте се ограничил с една усмивка, но тази усмивка е успокоила целия клуб...
- Да, възможно е да съм се усмихнал, защото ми дойде добре новината, че Тито ще замести Пеп. Познавам го от дете, а с тях двамата с Пеп изкарахме пет години заедно. Струваше ми се, че би могъл да се справи много добре. Вижте, Тито беше първият, който заложи на мен като титуляр, тъй като до онзи момент или бях резерва, или не играех въобще, а именно той ме наложи повече или по-малко титуляр в онази възрастова категория. Познавам го, той е нормален, отворен човек. Води с пример, казва нещата в очите без никакъв проблем. Това ми харесва.
- Разказват, че при кадетите е имало някоя и друга караница...
- Не си спомням (б.и. – смее се). Със сигурност е имало, защото колективът бе съставен от много добри хора, но опасни!
- Помните ли първия си мач за Барселона?
- Не срещу кого, но помня, че бързо получих контузия.
- Вярно ли Пике Ви е защитавал, когато са Ви ритали?
- Да, той беше най-едрият, а другите бяхме по-дребнички. Татенцето ни защитаваше всички.
- Да не сте се разбрали двамата за бащинството, за да си правите компания на разходките в парка?
- Не, съвсем случайно е! Едновременно ни застигна бащинството и мен, 
и Педро, и Вийя, и Валдес. Това е признак, че порастваме и поемаме повече отговорности. Много хубава отговорност.
- Щом видимо не се задоволявате никога само с един гол, можем да предвидим, че няма да се задоволите и само с едно дете, нали? Ще скочите ли за хеттрик?
- Не, не зная... Ако се появят повече, по-добре. Нека дойдат!
Рамон Беса/Луис Мартин, “Ел Паис”
ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ II
0
