С показаното на "Лудогорец Арена" столичани доказаха на всички в България, че нямат отбор, след като в продължение на няколко месеца го показваха, но все намираха оправдания. Фактите сочат: "сините" имаха четири ключови мача тази есен под ръководството на Илиан Илиев. Това са двата срещу ФК Сараево и тези с ЦСКА и шампионите. Равносметката от тях е една много измъчена и незаслужена победа срещу босненците на "Герена", последваната от срамна загуба на реванша и резонно отпадане, и напълно заслужени поражения срещу преките конкуренти в елита.
Разочарованието на феновете идва от това, че "сините" нямат отбор, готов да бъде лидер в "А" група, въпреки желанието и мнението на ръководството. Цяла есен грандът не разполага със стабилен централен защитник, което е скандално за клуб от ранга на 26-кратните шампиони на България. За нито една от защитната, средната и нападателната линия не може да се каже, че нещата са добре. Тимът не показва никакъв колектив и отборна игра на терена. Липсата на лидери вече от години е ахилесова пета на левскарите, които и онзи ден не намериха човек, който да ги поведе срещу "орлите".
А и треньорът не показва тактическа зрялост. Независимо от противника или резултата се играе предимно в схема 4-2-3-1, въпреки че крилата в селекцията не заслужават да са сред стартовите 11, освен Кристовао Рамос.
В неделя отново бе променен стартовият състав. Тук със сигурност Илиев носи много голяма вина. По принцип той иска в съблекалнята да има колектив, а не звезди. За родните стандарти, стигнал ли е до Левски, даден играч се превръща в доста популярна личност и трябва да има характер, ако иска да успее там. Не помагат обаче честите промени и липсата на ясни идеи за стартовите 11, при това до броени часове преди всеки един мач от сезона.
Демонстрираната тотална липса на доверие към играчите си казва думата. През последните седмици Даниел Димов бе налаган като централен защитник, а Станислав Ангелов бе върнат на мястото си в халфовата линия, след като в центъра на защитата не очарова. Вчера обаче изненадващо позициите им пак бяха разменени - първият игра като полузащитник, а ветеранът като бранител.
"Можем да играем без страж в Разград", сподели Иво Тонев преди двубоя. Илиев пък каза: "Ивайло Василев е добър вратар, но е по-добре да не бият удари към него". Това бяха двете ключови изказвания от основните фигури на "Герена" в навечерието на мача, което няма как да мотивира притеснения преди своя дебют за клуба в "А" група 21-годишен младеж. Затова и стана съвсем резонното - как да не сбъркаш и при това фатално, когато никой не ти вярва?
Марсиньо не се адаптира към тима и отвън изглежда, че не си дава зор. Преди седмица обаче той се завърна в стартовия състав след няколко мача на пейката и вкара гол. Сега изведнъж той бива изваден от 11-те за сметка на Христо Йовов. На него пък Илиев съвсем не се доверяваше напоследък, а очакваше от него да играе на 100% срещу шампионите при това на позиция, на която не го е правил от месеци. Минават 45 минути и правиш рокада с бразилеца.
Владимир Гаджев е най-добрият халф в момента, но поведението му на терена и извън него не е пример за младите. То не отговаря и на амбициите му да играе в добър европейски тим. Техничарят не спира да демонстрира, че иска да напусне. Той отново пропусна отличен шанс да се нагърби и да поведе отбора. Двамата с Ангелов често повишават тон и стряскат колегите си, а след това веднага се опитват да ги успокоят, което вкарва допълнително напрежение у и без това несигурните футболисти.
Като цяло в съблекалнята на Левски не се чува тежката дума на тези, които ръководят. На терена водещите футболисти много често си изпускат нервите. Гаджев остави тима с 10 души срещу Локомотив (София) в продължение на 45 минути, което коства първата позиция. Заради червения си картон тогава той пропусна и мача с Литекс след това. Точно преди дербито с ЦСКА пък Рамос си изпроси изгонване срещу "оранжевите". Пламен Илиев от своя страна "изгоря" за Лудогорец заради много глупава постъпка. Именно това са трите мача, в които "сините" изпуснаха точки в шампионата досега.
Щом се превръща в тенденция, вината не е само в играчите. Илиев трябва да е по-строг и по-директен, а и по-смел, за да взима разни решения.
Крайно време е и изпълнителният директор Иво Тонев да тропне по масата, ама така, че на играчите и треньорите около него да им стане ясно, че Левски е може би максимумът в кариерата на много от тях предвид възможностите им. Затова нека те да си дадат сметка как ще я карат оттук нататък.
Да не говорим пък, че извън терена ръководители повтарят едни и същи грешки. За трети път през последните седем месеца публиката на Левски влиза на стадиона до 30-ата минута от първото полувреме поради различни причини (бел.авт. все пак от ръководството заслужават поздравление за закупените 100 допълнителни билети за привържениците). Това се случи срещу Литекс, срещу Сараево и срещу Лудогорец. И какъв е резултатът? Три загуби! А примерно можеше да се каже на делегата, че даденият двубой няма да започне, без всички "сини" фенове да са заели местата си. По този начин шефовете биха проявили уважение и респект към тези, които са най-големият им коз и са пропътували стотици километри, за да подкрепят отбора. Няма нужда да коментираме колко силен е Левски без привърженици си, след като и в трите въпросни случая отборът вече беше допуснал гол, когато последният запалянко влезе на стадиона.
0
