Важната крачка към големия футбол е направена през 1984 на един турнир в Плевен. По това време бъдещият носител на "Златната топка" е силно желан от Славия и Аспарух Никодимов, който по това време води русенския Дунав. От страна на ЦСКА обаче свръх силен ход правят Стоян Йорданов и администраторът на армейците Любо Царев, които се срещат със Стоичков. По онова време той е звезда на Хеброс Харманли. Ето какво споделя Ицо в книгата "Стоичков Оле": "Срещнах се със Стоян Йорданов и с Любо Царев, Бог да го прости. Всичко бързо се уреди, защото нещата бяха поставени професионално. На 1 януари 1985 заминах за София".На "Народна армия" 18-годишният Христо влиза в съблекалня пълна с величия на българския футбол. Младокът се оказва рамо до рамо с Георги Димитров-Джеки, Георги Велинов, Стойчо Младенов, Ради Здравков, Пламен Марков, Георги Славков. Там е и друг талант - Емил Костадинов, с когото Ицо ще пише златните страници в историята на българския футбол десетилетие по-късно. В "Сто на сто Стоичков" Камата описва тази ситуация така:
"От 22-ма футболисти в състава 16 бяха членове на националния отбор. Мисля, че останах с отворена уста... В противоположния край на съблекалнята стоеше друг идол - Стойчо Младенов, страхотен футболист... Беше душата на отбора. Чики Бегиристайн в редиците на ЦСКА. - Слушай, момче, не знам дали ще играеш или не, но не губи време и ми лъсни обувките.
- Дадено - отвърнах, - ще ти лъсна обувките, но първо ти измий моите, че вчера играхме на разкалян терен и са много мръсни.
Младенов стана и тръгна към мен. Помислих, че ще имам неприятности за дързостта, но той ме хвана за ухото и каза: - Чудесно, момченце, това ми харесва! Допадат ми футболисти с характер. От днес си мой приятел.
Младенов ме държеше до себе си. Съветваше ме непрекъснато и ме запозна с много важни хора. Е, вярно е, че бях постоянен обект на шегите му. Веднъж ми скри обувките и по негова вина излязох последен на терена. Друг път взимаше хавлията ми и след като всички се изкъпят, спираше топлата вода и ме караше през зимата да се поливам със студена..."
В ЦСКА Христо Стоичков изкарва пет години и половина - време достатъчно да го трансформира в "червена" легенда от първа величина. Началото е трудно заради прословутия финал за купата през 1985, след който левичарят е низвергнат от футбола от най-високите етажи на държавната власт. Ицо е пратен в трудовашкия полк в Стара Загора и дълги месеци не облича фланелката на ЦСКА.
Първият му наистина значим миг с екипа на армейците е на 30 май 1987 година. ЦСКА побеждава Левски в пряк двубой за титлата с 1:0 пред 50 000 зрители на "Васил Левски", а шампионският гол е дело именно на Стоичков (б. а. - с десния крак). Интересно е да отбележим, че заради поредното заседание на ЦК на БКП новинарската емисия на Българска телевизия в този майски ден не търпи отлагане и така дербито, което започва в 20,00 часа и съвпада с новините, е пуснато на запис от 20,45. През същата година крилото на ЦСКА дебютира и за националния отбор в евроквалификацията с Белгия (б.а. - асистира за гола на Наско Сираков), а на следващата "червените" поставят началото на своя поход към полуфинала за КНК.
Именно там пловдивчанинът и ЦСКА срещат Барселона. По онова време испанският гранд разполага по правилник само с трима чужденци в състава си. Това са бразилският олимпийски национал Алоизио, парагвайският халф Ромерито и голмайсторът на Мексико'86 Гари Линекер. Камата пък е лидер на един много силен тим на ЦСКА, воден от легендарното трио Ицо-Любо-Емо. Все пак чудото не се осъществява и българският отбор не успява да елиминира Барса на полуфинала - 4:2 за каталунците на "Камп Ноу" и 2:1 за тях в София. И трите гола във вратата на Субисарета са дело на "червения" №8 - с технично прехвърляне, от дузпа и с коварен удар отляво. И тук започва ново ходене по мъките за Стоичков, докато трансферът на "Камп Ноу" стане факт.
"Първият ми контакт с ЦСКА бе по повод статичната реклама за мача реванш с Барса от полуфинала за КНК през 1989... Стоичков направи силно впечатление с играта си и в двата мача. Вкара 3 гола, като прехвърлянето на Субисарета бе нещо наистина впечатляващо. Но вниманието ми привлякоха стръвта му към победата и изключителният характер. Чакахме на летището (б.а. - в София) и празнувахме не толкова нашия успех, колкото картината от един стар черно-бял телевизор, който показваше как Милан размазва с 5:0 мадридския Реал. Попитах Йохан Кройф и Чарли Рексач какво ще кажат за осмицата на ЦСКА. И двамата потвърдиха, че е футболист от класа... Доверих им, че ще се опитам да го купя. Йохан отвърна само: Наблюдавай го и ни кажи", спомня си Хосе Мария Мингея.
Той разкрива и още нещо любопитно. Преговорите с ЦСКА за Стоичков били пред задънена улица в канцелариите на "Народна армия". Седем-осем души от българския клуб приемат Мингея, като испанецът не знае кой каква длъжност има, а и разговорът вървял трудно заради езиковата бариера. Повечето българи носели военни униформи. Те поднасяли на госта голяма чаша с айрян и още една, пълна с водка. "Когато най-после постигнахме принципно съгласие, Чолаков отсече: "Ако не изпиеш с нас няколко водки, няма да подпишем нищо", разказва още Мингея, който все пак се връща в "Шератон" при ЦУМ с договор в ръка. ЦСКА прибира от този трансфер $4 000 000 - колосална за времето на митингите цифра, рекордна за целия Източен блок. За споменаване е, че гръцкият гранд Панатинайкос предлага $7 000 000 (!) за Камата на ЦСКА, но отговорът към Атина е отрицателен. Кройф и Барса са готови да приемат Стоичков на "Камп Ноу" още през 1989, но... 
През лятото на тази 89-та година ЦСКА играе на приятелски турнир в Палма де Майорка. Армейците отпочиват в местен хотел, когато Христо хладнокръвно казва на старши треньора си Димитър Пенев, че излиза да се поразтъпче и да изпие едно кафе. "На няколко метра встрани от хотела ме чакаше Мингея с работещ двигател на колата. В най-пълна тайна отидохме на лична среща с Кройф", пише Ицо в автобиографията си. Легендарният холандски треньор на каталунците уверява българина, че иска да го привлече. "Държа се много сърдечно с мен, а аз не откъсвах очи от големия белег на крака му", спомня си още Стоичков. В края на този летен турнир през '89 от Барса подаряват на българското крило фланелка на "блаугранас" без номер на гърба. Вратарят Илия Вълов, който дели стая със звездата, моментално го пита откъде е купил фланелката и скоро целият отбор на ЦСКА разбира за нея. Ицо казва, че му е подарък, без да уточнява от кого. Той пази в тайна срещата си с Кройф и не се доверява никому. Скоро от "Камп Ноу" официално влизат в преговори с армейския клуб за играча, но в последния момент трансферът е спрян от властите в България. Стоичков е твърде млад, за да бъде продаван на Запад, гласи държавната повеля.
Така голмайсторът остава в ЦСКА и през сезон 1989/1990, което в крайна сметка се оказва за негово добро. При другия развой на нещата любимецът на феновете в червено никога нямаше да вкара онези легендарни свои 4 гола в мрежата на Левски и да се появи след това с фланелката с №4. През пролетта на 1990 Камата извежда "червените" до четвъртфинал за КЕШ с Олимпик Марсилия, а със своите 38 гола в "А" група (рекорд и до днес) печели "Златната обувка" за реализатор №1 на Европа. Ицо е с равен брой попадения с головата машина на Реал Мадрид Уго Санчес, но на церемонията по връчването на приза организаторите правят импровизирана игра, която трябва да докаже кой е по-точният стрелец. И нашият сънародник показва на мексиканската мегазвезда що е левачката...За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
Прочетете още:
1. Kак Пепино Меаца стана джентълмен №1 във футбола
2. 7:2 (1968)
3. 5:0 за ЦСКА, но какво решение "отгоре" спря армейците за титлата
4. Императора завихри най-кошмарния старт на България
5. 150-килограмовият вратар на Англия
6. Oткъде идва прякорът "еклерите" на Черно море
7. Kак пастир спаси живота на най-бързия реализатор във Вечното дерби
8. Най-голямата грешка на Михелино
9. "Джон С" за малко да лиши Холандия от Евро'88
10. Заир шашна и разсмя Бразилия
11. №4 на Христо Стоичков
12. "Порнография за историята"
13. Заслужаваше ли Марсилия ШЛ през 1993?
14. Попадение като на Уеа, спряно от две греди
15. Историческият полет на "сините птици" срещу Арсенал
16. Лудите неаполитански нощи през 1989
17. Използвал ли е хипноза срещу дузпаджиите Лев Яшин?
18. Българският "Парк де Пренс"
19. 30 години в тъмнина...
20. Отвлякоха Вещера и сринаха Барса в битката за титлата
21. 15 минути слава за таланта от Ленинград
22. Как от Реал Мадрид опитаха да натрошат Матеус
23. Звезди зад Завесата
24. Пералня води Ювентус до емблематична промяна
25. Просто Газа
26. Бойкотите преди незабравимата нощ в Париж
27. Да изгубиш паметта си в Ада "Хейзел"
28. Заради призраци ли не стигнахме до титлата на Евро'96?
29. Тоталния футбол
30. Помогна ли ни Бекенбауер преди мача с Германия?
31. Когато Байерн трепереше като лист в Пловдив
32. Варненец си изхвърля кучето от 7 етаж преди дузпите с Мексико
33. Скандален рефер поряза България на финала в Мексико
34. Световната титла 1978 = $50 млн. и 35 000 тона пшеница?
35. Начко
36. Скандалът довел до Витоша и Средец
37. Защо Германия играе в зелено?
38. Уникално: ЦСКА в сини фланелки в голям двубой за КЕШ
39. Лудият трансфер на Марадона в Наполи
40. Вечното дерби, на което спря токът
41. Гаетано Ширея - финес, купи и трагичен край
42. Борсата - култово място от друго време
43. Радостта на народа
0
