Как и кога подкрепата от държавата пречи на спорта

Повече или по-малко държавна намеса в спорта - това е един от основните въпроси, който се дискутира след меко казано неубедителното представяне на олимпийците ни в Лондон. Ако е повече, то в какво да се изрази? Само наливането на пари във федерациите ще оправи или напротив - ще влоши нещата? Този текст не предлага отговори, а е по-скоро разказ за това как държавната подкрепа в един частен случай с федерацията по фехтовка по-скоро пречи, отколкото помага. Повод за написването му стана декларираното от УС на организацията с председател г-жа Величка Христева желание да изключи от движението 10 клуба, сред които най-мощният и успешен "Свечников", на когото почетни председатели са братята Христо и Васил Етрополски. Макар г-жа Христева да побърза да опровергае това с думите "такъв казус няма", предприетите действия са факт и имат документални следи. "Казусът" е труден за разбиране, на моменти историята изглежда сякаш сътворена от въображението на Илф и Петров, но е чудесен за илюстрация докъде може да стигне един администратор в амбицията си да остане на власт на всяка цена, дори и със затриването на нечия успешна частна инициатива.

Бюджетът на БФ Фехтовка е от скромните - около 130 000 лв, 40 000 от които отиват за наем на залата на стадион "Васил Левски". Останалите средства се разпределят за заплати и не особено богат спортен календар. В качеството си на председател обаче г-жа Христева попада в международните структури, което й носи определен престиж. За да запази позициите си в чужбина, тя трябва на всяка цена да държи властта и у нас. "Заплаха" за нея са мощните частни субекти като фехтовалната академия на Васил Етрополски, които развиват дейност без да зависят по никакъв начин от нейните симпатии. Макар досега Академията и подпомаганите методически и финансово от нея клубове да не са изразявали амбиция да поемат властта във федерацията, защото по израза на един от ръководителите й "това ще ни отнеме от енергията", Христева решава да ги елиминира. Как - с апаратни игри и юридически хватки. На последното извънредно общо събрание на клубовете е предложено да приемат сложна методика за категоризация, според която ще се дават определен брой гласове на Общото отчетно-изборно събрание. Липсата на яснота при това категоризиране обаче кара 10 клуба да гласуват против разтегливите и мъгляви формулировки кой критерий с каква тежест ще бъде при това категоризиране.

Предложението е отхвърлено, но тук нещата не спират. Седем клуба изпращат "гневно" писмо до федерацията, с което настояват да бъдат взети мерки срещу "новоизлюпени" структури, които саботират добрите намерения за категоризация. Сред подписалите,  един от клубовете е създаден преди година и все още няма вейност, други два са със затихващи функции, т.е. разполагат с по 1 състезател, а други официално отричат да са участвали. На базата на този сигнал обаче УС на БФ Фехтовка на 27 септември предприема действията по изключване на "бунтарите", като само случайността и бързата реакция ги спасява от тази съдба. Какво би станало с всичките деца, които тренират фехтовка в тези нарочени за изключване клубове? Те ще продължат заниманията си, което само по себе си е чудесно, но ще бъдат на практика отстранени от спортния календар и за да участват ще трябва да бъдат картотекирани в други клубове. Тренировките им ще се приравнят с часове по аеробика или така модерната напоследък зумба.

Представете си 10 от водещите клуба да бъдат принудени да "кръводаряват" с кадри по-скромните си събратя, които впоследствие да им носят титли и отличия и съответната субсидия. Не е честно, но щеше да е напълно реална картина, ако намеренията на Христева не бяха осуетени в зародиш. Това щеше да означава и връщане към статуквото от преди няколко години, когато за фехтовка никой не говореше, а титлите на държавните първенства са разиграваха между трима-четирима участници, клубовете-любимци си получаваха съответните пари от държавата и животът им по тази схема беше ако не песен, то поне осигурен вовеки.
Така се връщаме в началото на текста - виждаме как управлението на 130 000 лв бюджет и позиция в международна структура са в състояние да заличат от картата на спорта фехтовален клуб"Свечников" и останалите 9клуба. В такава ситуация наистина се оказва, че държавните пари повече пречат, отколкото помагат на спорта.

За Академията на Етрополски
Фехтовална академия „Васил Етрополски” за последните 3 години е развила фехтовката в 37 училища, от които 17 в столицата, сформирала е нови клубове в 10 града, оборудвала е 4 зали, а 15-те треньори обучават над 500 деца. В стратегията й е догодина да включи още 3 града, с което да се разшири още повече географията на спорта. Нещо повече - в 6 от изброените 10 града спортът фехтовка не е бил практикуван организирано преди това. Става въпрос за Стара и Нова Загора, Благоевград, Карнобат и т.н. Такова разширяване на географията на спорта не е имало от 40 години насам.

Димитър Андреев, sportal.bg